На 29 септември 2023 г. отбелязваме Световния ден на сърцето. Сърдечно-съдовите заболявания са една от най-сериозните и предотвратими причини за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Всяка година те отнемат живота на над 18 млн. души по целия свят. Често сърцето се разболява от токсични метаболитни, екзогенни токсични вещества, но и токсични хора.
"Сърцето се разболява от токсични метаболити, от които най-съществените са лошата кръвна захар и лошият холестерол. Повлиява се от токсични вещества – като тютюна, наркотиците и алкохола. А токсичните хора са отделна тема, колкото и да не ни се вярва, емоциите, които се генерират от токсични хора, могат да предизвикат абсолютно реални сърдечни болести, като синдром на "разбитото сърце" или т.нар. "стрес кардиомиопатия". Тя прилича много на инфаркт, само че няма стеснения и запушвания по съдовете, които хранят сърцето."
Това казва в интервю за БНР д-р Весела Димова - Томова, завеждащ отделение "Вътрешни болести" в УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен.
Проф. Кирил Карамфилов: Над 60% от българите умират от сърдечни заболявания
Тя допълва, че балансът между стреса и дистреса е много важен. Ние не сме богове, за да се справим абсолютно с всичко. Не можем да излекуваме много от пациентите си, за които искаме да го направим. Но когато си дал абсолютно от себе си, когато си направил необходимото, трябва да приемеш в един момент, че има неща, които не зависят от теб и са извън нашите предели и да ги приемеш. Не може всяка загуба и всяка смърт да отнасяш със себе си, като лична трагедия.
"Аз започнах да уча медицина с намерението, че ще се занимавам с наука и ще изучавам мозъка. Но когато завърших, така се случи, че чаках дете и тогава се отвори място в тогавашното Интензивно кардиологично отделение на Университетската болница. Аз кандидатствах, одобриха ме и това беше изключителен шанс за мен да попадна на правилното място, да попадна на правилните хора, които ми дадоха много важните първи уроци в кардиологията“, споделя кардиологът.
За рисковете от сърдечно-съдови заболявания и женското сърце
За пациенти д-р Весела Димова - Томова е лекарят, а за други – вероятно е поетесата. Започва да реди стихове, когато е 5-годишна, дори не е можела да пише. Първата ѝ стихосбирка е публикувана през 1990 г. и от тогава са се натрупали цели 22.
Стихотворението "Дишай" е написано по време на Covid-19 пандемията, когато д-р Весела Димова - Томова поема отделение за лечение на пациенти с това инфекциозно заболяване.
Дишай! Дишай, моля те!… Опитай
въздух да поемеш надълбоко…
С цялата бездънност на гърдите си –
клетка, пълна с демони до покрива…
Дишай! Дишай с всичката безбрежност
на орела, литнал към небето…
Дишай до последна капка нежност –
като вятър, разлюляващ цвете…
Знай, че под земята няма нищо –
само мрак, на вечността обречен…
И докато някой те обича,
дишай! За да бъдеш жив, човече…
"Д-р Весела Томова и поетесата Весела Димова си живеят като Ян и Ѝн в моята душа", посочва кардиологът.
"Сърцето е любов", казва в заключение тя.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
