Световния ден на Музиката честваме с ексклузивни изпълнения на звезди от известни европейски зали

В празничното издание на 1 октомври слушателите имат уникалната възможност да чуят нови записи от три от най-престижните музикални сцени в света: Берлинската филхармония, Залцбургския фестивал и зала "Херкулес" в Мюнхен.

На 21 октомври миналата година в прочутата Херкулесова зала в Мюнхен публиката горещо е аплодирала великолепния руски пианист с американски паспорт Кирил Герщайн на концерт с Баварските радиосимфоници, дирижирани от музикалния директор на Елбфилхармонията в Хамбург – американеца Алан Гилбърт. По изрична молба на Кирил Герщайн – резидентен артист на Баварското радио през миналия сезон, концертът започва не с първоначално планираната Рапсодия на Рахманинов, а с "Бурлеска" на Рихард Щраус. Малко познатата у нас партитура е създадена от съвсем младия, 21-годишен композитор специално за големия диригент и пианист Ханс фон Бюлов, който в първата половина на 80-те години на XIX век е музикален директор на Придворния оркестър на Майнинген и е назначил Щраус за свой асистент. Бюлов обаче категорично не харесва пиесата, първоначално озаглавена Скерцо в ре минор и определя партията на пианото като "невъзможна за изпълнение". Рихард Щраус опитва сам да изсвири и издирижира произведението си с оркестъра в Майнинген, но също се отказва, като въпреки всичко пише на Бюлов, че "дадено на изключителен пианист и първокласен диригент вероятно цялото това нещо няма да се окаже чистата глупост, каквато ми се стори след първата репетиция …". Няколко години по-късно щастлива за Щраус се оказва срещата с композитора Ойген д’Албер - виртуозен пианист, ученик на самия Ференц Лист. Д’Албер харесва творбата, но предлага някои съкращения и промени в соловата партия. Щраус му посвещава преработената партитура и д’Албер осъществява световната ѝ премиера през 1890 г. в Айзенах.

След атрактивната и виртуозна "Бурлеска" на Рихард Щраус Герщайн е изпълнил още една изключително сложна и предизвикателна партитура – "Рапсодия върху тема на Паганини" на Сергей Рахманинов, която освен сред най-трудните, е и сред най-популярните, аплодирани и най-често изпълнявани творби за пиано и оркестър в световната музикална литература. Сред именитите ѝ изпълнители (освен автора) са легенди като Артур Рубинщайн, Леон Флайшер, Владимир Ашкенази, Ван Клайбърн, Михаил Плетньов, съвременни прочути интерпретатори на Рапсодията са Денис Мацуев, Юджа Уанг, Даниил Трифонов и разбира се – Кирил Герщайн. Възпитаник на музикалния колеж "Бъркли" в Бостън, Манхатънското училище за музика в Ню Йорк и Висшето музикално училище "Кралица София" в Мадрид, където учи при големия педагог Дмитрий Башкиров, днес Кирил Герщайн е сред най-сериозните и задълбочени интерпретатори на концертния подиум, както и уважаван педагог - преподава във Висшето училище за музика в Щутгарт.

След Рапсодията на Рахманинов, която на практика е вариации върху най-популярната тема от творчеството на Николо Паганини, предлагаме най-известната оркестрова творба на Макс Регер – също във форма на вариации, по тема на Моцарт. В толкова модерните и обичани от медиите напоследък класации на всичко и всички можете да срещнете Моцартовия оригинал например сред "Десетте невероятни, променящи живота музикални творби на Волфганг Амадеус Моцарт". Това е заглавие на британския сайт "Classic FM", а сред десетте Моцартови партитури, които със сигурност ще променят живота ви, въпросната клавирна соната е класирана на шесто място – без обяснения или аргументи. Просто е поставена на шесто място не за друго, а заради третата, финална част, озаглавена "Alla Turca", а днес много по-известна като "Турски марш". "Като оставим настрана въпроса колко всъщност е турски..." – мъдро отбелязват колегите от "Classic FM", "частта се е превърнала в едно от най-известните произведения, писани някога за пиано". Кой би си позволил да спори? Е, лично за мен Сонатата за пиано в Ла мажор с Кьохелов номер 331, остава едно от най-изумителните и прекрасни творения на Амадеус в своята цялост, не в отделни части. Освен всичко, тя спори с традициите, защото първата ѝ част е тема с вариации, а не сонатно алегро. Семплата и недостижимо красива тема на тази първа част е вдъхновила Макс Регер за "Вариации върху тема от Моцарт", опус 132. Тази партитура остава най-популярната и най-често изпълнявана и записвана творба на Регер, въпреки че през последните десетилетия тя все по-рядко звучи в концертните зали. Затова откриването на сезона на най-престижния, най-реномиран, най-велик оркестров състав в света – Берлинската филхармония, точно с тази пиеса, дава чудесна възможност да я чуете в действително майсторско изпълнение. Берлинската филхармония откри сезона си на 25 август тази година с Вариациите на Регер и симфоничната поема "Животът на героя" на Рихард Щраус, която бележи тематичен фокус, озаглавен "Герои" в този сезон на оркестъра. Главният диригент Кирил Петренко ще изследва различните и многобройни прояви на героизма в симфоничната музика, а ние обещаваме да запознаваме слушателите с всички изяви на Филхармонията през сезона.

Финалните минути на празничния "Неделен следобед" са за ценителите на камерната музика. Предлагаме най-ярките фрагменти от рецитал в Залцбург на две суперзвезди на концертния подиум: цигуларката Патриция Копачинская и пианиста Фазъл Сай. Акценти в програмата им са цигулкови сонати на Яначек и Барток, а вечерта започва с любимите на малки и големи цигулари  "Румънски танци" на Бела Барток. От тази незабравима вечер на 14 август миналата година звучи още едно великолепно изпълнение - знаменитата рапсодия "Циганка" на Морис Равел. Вярна на себе си, винаги различна от другите, Копачинская започва соловата част на трудната и виртуозна пиеса с изключително нежен и деликатен звук. Повечето цигулари, както легендарни, така и съвременни звезди, демонстрират сила, дори грубост в тези начални тактове. А Копачинская е циганка-прелъстителка: очарователна, омайна вълшебница. И пианистът Фазъл Сай, омагьосан от партньорката си, е нежен и влюбен в цигулката. Не пропускайте интерпретацията – прекрасна е!

"Неделният следобед" звучи на вълните на програма "Христо Ботев" всяка неделя от 14 до 16 часа.