Да изпитваме емпатия към другите – това е единственият ни шанс да бъдем по-добри хора. За това и говори "Добрият шофьор". След като Съюзът на филмовите дейци у нас го отличи като най-добрия дебют в игралното кино за 2023 година, същото направи и 41-вото издание на "Златна роза". Филмът, създаден от нуждата на Тонислав Христов да разкаже една история, за която този път инструментите на документалното кино не достигат, взе и наградата на Младежкото жури на фестивала на българския игрален филм във Варна, а Герасим Георгиев - Геро получи диплом за специални постижения заради поддържащата си роля – в тази категория "Добрият шофьор" си дели отличието с "Уроците на Блага", където Геро също има много силно присъствие.
В търсене и шофиране на един по-добър живот се впуска "Добрият шофьор", а филмовата история ще тръгне по кината от 3 ноември със социална кампания, която ни подканва да сме преди всичко по-добри хора, а след това и по-добри шофьори.
Според режисьора на филма все по-често се затваряме в големите си коли и забравяме за тази отговорност, която носим към другите.
"Трябва да разбереш, че твоят балон, в който живееш, не е единственият балон, който съществува. Те са много-много хиляди балони около теб. По някакъв начин трябва да имаш уважение и разбиране към съседните балони - емпатия", казва Тонислав Христов.
Основният герой във филма – Иван, кара такси и е на пътя на живота, за да си върне семейството. Да се върне при жената си, да преоткрие любовта на сина си, който отдавана е спрял да комуникира с него, да се завърне към себе си въобще.
"Добрият шофьор" обаче е колко художествена измислица, толкова е и реална, житейска история. Сюжет, който преплита личните преживявания на Тонислав Христов, съдбите на жителите на село Дервент, където се развива по-голямата част от действието във филма, и емоционалните моменти от живота на актьорите, които играят в него.
В началото на процеса по заснемане на "Добрият шофьор" режисьорът започва да мрази игралното кино, след това започна да мрази и себе си, че се е захванал с това, докато накрая не му става и приятно от всичко.
Все пак, независимо дали филмът е игрален или документален, историята е тази, която води режисьора напред. Историята и начинът, по който тя може да бъде разказана. Сценарият и сюжетът в главата му не са факторите, с които Тонислав се съобразява. Отношението, хората и енергията между тях и най-вече правилното усещане за историята – това е, което кара филма му да работи.
Всъщност, докато текат снимките на "Добрият шофьор", паралелно с него, и то във време на пандемия, Тонислав Христов снима и документалния си филм "Последният гларус". Два снимачни екипа се наемат да свършат работата. В игралния начело е операторът Орлин Руевски, а в документалния – Александър Станишев.
В основата на трилогията, която Христов режисира за добрите Ивановци, където място има и документалната история за "Пощальонът", е идеята да усещаме болката на другите, особено тази, която ние причиняваме. Защото ако знаехме и съзнавахме какви рани нанасяме на другите, това щеше да наклони света в различна посока, смята режисьорът.
Болката от конфликта според него е много по-голяма от това човек да бъде прав, а балансът е в това да оставим живота да ни се случи и да поемем отговорността за изживяването му наравно с другите.
По пътя на тази логика, а и поради факта, че прекалено много режисираме себе си, съмишлениците на "Добрият шофьор" оставят филма просто да им се случи.
С техническия екип Тонислав работи лесно, всеки знае какво харесва и иска той във филмите си. Предизвикателство за него е било в работата с актьорите – професионални и натуршчици, а и със средата. Въпреки това всичко е било много лично и именно това е важното за него.
Как от един сух сценарий става светоусещане – това е магията в киното за Тонислав Христов, която го кара да се чувства щастлив, че е част от процеса по създаването ѝ.
Повече чуйте от него в звуковия файл.
Най-голямото предизвикателство в "Добрият шофьор" се явява границата между игралното и биографичното, поне за Малин Кръстев. На актьора, който влиза в ролята на Иван, му се налага да имплантира себе си в филма, а и да се адаптира към самата история. Точно заради това обаче той чувства и че има свободата да играе и интерпретира. По негови думи този филм е някакъв вид лично откровение за всеки един от актьорите в него.
"Трудно е наистина да разголиш себе си, много е лесно да се скриеш зад даден образ, много е лесно да приемеш някаква роля, която е предизвикателство за теб като човек. Защото дори като актьор винаги съм си казвал, че тази професия е уникална от гледна точка на това, че мога да си позволя през киното и театъра да ми се случат неща, които в живота бих си ги спестил. Докато тук за първи път съм в роля, в която трябва откровено ти – със своите болки, натрупвания, житейски опит – да влезеш в тази история и да – Леон Даниел казваше: "да оплодиш ролята", обясни в "Кино с думи" Малин Кръстев.
В киното е много важно как присъстваш, много си личи дори какво мислиш на екрана, а с тази си роля актьорът превзема зрителите.
Живеем в тъжно време и ако човек трябва да се довери на своята сетивност, той търси тъкмо истории като тази на "Добрият шофьор". Те не те облекчават, замислят те и те тикат в пътя на истинността. Затова и филмът влияе на емоционално ниво у зрителите.
Една от хубавите болки в него, смята Малин Кръстев, е кога ние, като родители, губим авторитета пред децата си. Кога сме виновни за сълзите им. Защото когато изпуснеш този влак - колкото и пари да носиш в сак, вече няма никакво значение.
Актьорът е на мнение, че в глобален план човекът става все по-тъжно същество, а единственият начин да спасим децата си е през култура, образование и верни критерии за живеене. Защо всички сме талантливи същества, просто някой трябва да отключи и да даде шанс на това, което сме.
За душевно обезобразените млади хора, които търсят начин да се изразят, вина има по-възрастното поколение:
"На някакво ниво българинът се превръща в човек, който е консуматор без право на мнение. По-скоро има мнение във Фейсбук, във всички социални медии, където се чувства анонимен. Все повече идва и поколение, което го е страх открито да говори и да гледа хората в очите."
Малин Кръстев вярва, че изкуство се прави от личности и индивидуалности. Затова и е важно да отстояваш критериите, ценностите и актьорската си хигиена.
Сега той подготвя себе си за ролите, които тепърва му предстоят и с които няма да спре да поддържа същата тази актьорка хигиена. Той подготвя дори тялото си за възраства, в която навлиза, за да слезе един ден достойно от сцената. И никога не забравя, че във всяка подготовка болките най-много помагат.
Чуйте и от него повече в звуковия файл.
След като беше оценен с 4 от 5 звезди от кинокритиката във Финландия, при това в седмицата, в която излиза новият филм на Спилбърг, оценен с 3 от 5, и след топлите думи на актьора на Фелини Джузепе Босио, Тонислав Христов започва работа по втория си игрален филм. Той е още на база сценарий, но идеята е действието в него да се развива в Лапландия – място, на което режисьорът отдава мечтае да снима документален филм. Затова и границите между игралното и документалното отново ще се преплитат, а главен герой в историята ще бъде жена. Христов работи и върху два документални филма – за фалшивите новини и начина, по който те се разпространяват и влияят на хората у нас и в Европа (Истината.ком), и за децата в социалните домове и пътя им след като вече институцията не се грижи за тях, а те имат най-голяма нужда от подкрепа в живота.
Снимки: Елица Матеева, Кристина Ингилизова, кадри от филма
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в Созопол. За втора година концертмайстори от водещи оркестри из Европа ще се обединят на сцената на "Аполония" за неповторимо музикално преживяване. Официалното откриване на фестивала е на..
Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази Шекспирова пиеса е сложено началото на театралната школа "Петровден" през 1999 година от режисьора Христо Церовски. Мениджърът на фестивала Инна Церовска разказва в "Нашият ден" за постигнатото..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият ден" Десислава Желева от издателството разказва повече за митологичния за роман. Книгата е голяма, сложна, философска. В цели 800 страници авторът балансира между мистичното и реалността, между..
Изложбата "Габровци под Самарското знаме" ще бъде открита в Дряново на 24 юли . Това съобщи Иван Христов, директор на Историческия музей в града. Експозицията е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна , като отдава почит на приноса им в Освободителната война. Изложбата е подготвена от..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази вечер от 19:00 часа. Но това не е просто среща или лекция – това е преживяване, насочено към онези, които носят любов към старите сгради, към тяхната история и дух. Какво знаем за старите сгради? А..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg