В това издание на "Неделен следобед" имам щастливата възможност да представя съвсем нов документален запис на прочутия Даниел Баренбойм в ролята на диригент и неговата не по-малко прочута и великолепна приятелка, колежка и сънародничка Марта Аргерич, родена около година и половина преди него в същия град – Буенос Айрес, и също в семейство с еврейски корени. Датата е 6 януари 2023 г., мястото – залата на Филхармонията в Берлин, оркестърът – Берлинската филхармония, разбира се. Програмата, в която първоначално са планирани Първият клавирен концерт на Чайковски и Концертът за оркестър на Лютославски, е изцяло променена и повече от класическа: Шуман и Брамс.
Аргерич е солистка в Клавирния концерт на Шуман, но нещо неподозирано – на практика това е първото съвместно музициране на двамата велики интерпретатори на века с този оркестър! Точно така: Аргерич на пианото и Баренбойм на пулта за първи път пред Берлинската филхармония! Уникално изживяване за всеки меломан, което с радост споделям със слушателите.
Буквално няколко дни след тази вълнуваща вечер е официално обявено, че Марта Аргерич се оттегля от концертния подиум за неизвестен период поради сериозно влошаване на здравето. Доколкото зная, се е завърнала едва в началото на юни, малко след 82-рия си рожден ден, на фестивала в Равена, където е свирила на рецитал с друг свой дългогодишен и много любим партньор – Миша Майски. А вечерта на 6 януари в Берлин, въпреки че очевидно не се чувства добре (това става ясно и от няколко почти незабележими закачания на чужди тонове във финала на Шуман), невероятната Марта не може да лиши възхитената публика от бис и го прави по начина, особено обичан от нея и Баренбойм – на четири ръце! Пиесата с многозначително заглавие "Малък съпруг, малка съпруга" е част от цикъла "Детски игри" на Жорж Бизе.
В предаването звучат още солови клавирни изпълнения на Даниел Баренбойм, както и част от интервю, публикувано във френското издание "Льо Монд" през 2007 година:
Какво значи интерпретация?
- Не мисля, че голямата музика трябва да бъде интерпретирана, тя трябва да бъде реализирана. Трябва да се реализира със звук това, което пише в партитурата.
А интерпретаторите, които искат да доминират над творбата?
- Това е глупаво, тъй като една партитура сдържа в себе си много повече възможности, отколкото един изпълнител може да даде. Една творба е като планина: трябва да отстъпиш, за да я видиш цялостно, иначе винаги ще има нещо, което ти се изплъзва. Партитурата е безкрайна, а ние сме смъртни. Единствената ми грижа е непрекъснато да търся връзките между различните музикални елементи. В една партитура няма нито един независим елемент, дори и темпото, както мислят мнозина. Темпото е точно, когато си разбрал нещата. Не можеш да свириш фриволно, ей-така, според случая.
Младите пианисти са с все по-брилянтна техника, в свиренето им има много познание, но не се ли е изгубило донякъде това чисто физическо усещане на звука?
- Така е. Ние сме непрекъснато в контакт със звуци: дискове, радио, асансьори, аерогари... Музикантът трябва да направи усилие, за да забрави заобикалящия ни звуков фон. Когато сте в асансьор можете да си затворите учите, ако осветлението ви дразни. Но опитайте се да си "затворите" ушите! В този орган на слуха има нещо, което го прави жертва на съзнанието. Очите са орган на съблазънта, а ушите са отворени за наставления. Обществото ни забрави това. Трудно е за младите музиканти да застанат пред инструмента си в тишина и да наблюдават как се произвежда един тон, как той звучи и как завършва. Толкова е просто, а липсва днес, както и мисълта, че всички музикални елементи са взаимосвързани и първата работа на всеки музикант е да търси всичките тези техни взаимоотношения. Това е много личен процес – за него няма правила, не може да се учи. Има хора, за които музиката е необходимост и други, за които е едно приятно явление, но без особена значимост. Някой, който живее в Бордо, не е в същите взаимоотношения с бирата, както този, който живее в Мюнхен, който пък от своя страна също няма особено отношение към виното. Когато свириш, това трябва да е нещо абсолютно необходимо. Не свириш защото можеш, а защото трябва. Ако нямаш тази вътрешна необходимост, по-добре не го прави. Вярата е нещо, което ни вдъхновява: вярваш в тази музика, в нейната сила, в стойността ѝ... И волята да ѝ се отдадеш изцяло, още на минутата. И когато прочетете думата "крешендо", това да бъде най-важното нещо в живота ви. Повече от жените, шегите и доброто вино. Не е достатъчно да знаеш какво означава "крешендо", не е достатъчно да знаеш как да го реализираш, а трябва от дъното на цялото си същество да желаеш да го постигнеш…".
Повече от интервюто с Даниел Баренбойм можете да чуете в ефира на 8 октомври. "Неделният следобед" звучи на вълните на програма "Христо Ботев" всяка неделя от 14 до 16 часа.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg