Делата на християнина

В евангелското четиво от 3-тата неделя след Кръстовден пред градските порти на Наин се срещат погребалното шествие на един младеж и шествието, предвождано от Иисус Христос, заобиколен от Своите ученици и следван от множество народ. Шествието на смъртта върви срещу шествието на живота. Винаги, когато видим погребално шествие ние му даваме път независимо дали сме вярващи или атеисти. Не така постъпва обаче Христос – Изворът на живота. Той не отстъпва пред смъртта. Спасителят тръгва към носилката, на която лежи бездиханното тяло на момъка и дори се допира до нея, а според Мойсеевия закон допирането до мъртвец е осквернение. С това си деяние Синът Божи показва, че за него няма мъртви и до когото се допре, ще оживее. Христос твърде често изтъква, че човекът е особено Божие творение, че отделната човешка личност е по-скъпа от целия земен свят. Защото човешка душа е предназначена да живее вечно и то блажен живот близо до Бога, което разбира се зависи от делата на човека. Не случайно нашият безсмъртен поет Пенчо Славейков пише:

"Смъртта завършва земния живот.
Зад него ново битие застава.
И то на нашите дела е плод.
Така урече Бог и на Бога слава. ”

В "Благовестие" продължаваме темата от миналата неделя за възникналия спор около храма "Св. Николай" в центъра на София, известен като руската църква. Заедно с доц. Костадин Нушев, преподавател по Нравствено богословие в БФ на СУ "Св. Климент Охридски" и Тони Николов, философ, публицист и иподякон  разговаряме за смисъла на християнската вяра в контекста на случващото се в т.нар. руска църква.