Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красимира Стоянова – песента на сърцето в багри и звук

| Интервю
10
Снимка: личен архив

Сопраното Красимира Стоянова е един от най-ярките представители на съвременното българско вокално изкуство. Родена във Велико Търново, нейното съприкосновение с музиката се случва чрез цигулката, която е и нейна основна специалност в Русенското музикално училище и в АМТИИ Пловдив. Като студент, наред с цигулката Красимира Стоянова изучава пеене и музикална педагогика, а преди да навлезе изцяло в дълбините на вокалните жанрове работи няколко години като цигулар в Пловдивска филхармония, Академичен оркестър към НМА "Проф. Панчо Владигеров" София и Нов симфоничен оркестър. 

Първата ѝ поява на сцена като оперна певица е в партията на Виолета из "Травиата" на Верди в чешкия град Опава, но самата Красимира Стоянова счита за свой професионален оперен дебют ролята на Джилда из "Риголето" на Верди в Софийската национална опера през 1995 г., където остава в следващите четири сезона. Нейният житейски и творчески път я отвежда във виенската държавна опера (Wiener Staatsoper), където най-напред е ангажирана като солист в ансамбъла (1999-2003), от 2003г. е постоянен гост-солист, а от 2009 е удостоена с почетната титла "Камерзенгерин".

Красимира Стоянова
Красимира Стоянова има над 50 главни роли, най-известните от които са Тоска от едноименната опера на Пучини, както и в оперите му "Самодивите" (Анна), "Бохеми" (Мими) и "Турандот" (Лю). Сред другите по-известни превъплъщения на Красимира Стоянова са: Аличе ("Фалстаф"), Дездемона ("Отело"), Елизабета ("Дон Карлос"), Ариадна ("Ариадна на Наксос"), Антония ("Хофманови разкази"), Неда ("Палячи"), Графинята ("Сватбата на Фигаро"), Донна Анна ("Дон Жуан"), Амелиа ("Симоне Боканегра"), Рашел ("Еврейката"), Мария Десислава от едноименната опера и други. 

С редица от тези роли тя прави дебюти в най-големите оперни театри по света като Метрополитън опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Ковънт гардън и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Немската опера, Виенската държавна опера и Концертхаус в Берлин, Баварската опера в Мюнхен, Музикферайн и Концертхаус във Виена, Номори опер в Токио, Театро Колон в Буенос Айрес и др., а сред диригентите, с които има щастието да работи блестят имената на Рикардо Мути, Жорж Претр, Зубин Мета, сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинк, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вунг Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати.


Друг изключително обичан жанр от Красимира Стоянова е камерната музика. Известни са нейните песенни рецитали в цяла Европа, както и на българските фестивали "Пиано екстраваганца", "Вечери в Балабановата къща", "Мартенски музикални дни", "Варненско лято".


От звукозаписната ѝ дейност най-голям успех имат четирите албума с оперни арии, отличени с редица отличия, които тя осъществява за звукозаписната компания "Орфео" с оркестъра на Мюнхенското радио: "I palpiti d’amor" с диригент Фридрих Хайдер и албумите под диригентството на Павел Балев "Slavic opera arias", "Verdi" и "Verismo". Към музикална къща "Гега Ню" реализира албума "Sogno Or" с всички публикувани песни на Пучини, а има и издадени дискове от концерти с нейно участие на такива състави като Баварски радиооркестър, Чикагски симфоничен оркестър, Виенски симфоници и Концертгебау. Участията ѝ в ролите на "Еврейката" от Халеви с Виенската държавна опера, "Отело" на Верди с Театро Лисео (Барселона), "Евгений Онегин" от Чайковски с Нидерландската опера Амстердам и "Ковънт гардън" Лондон, "Кавалерът на розата" и "Любовта на Даная" от Рихард Щраус на Залцбургския фестивал, както и в "Реквием" от Верди с оперния театър в Цюрих са документирани на DVD.


Като артист с ясна и категорична позиция за съвременните естетически и философски измерения на изкуството и в частност на оперния театър, Красимира Стоянова споделя:

Тези, както и още свои мисли за изкуството, а също така и най-ярките моменти от жизнения и творческия си път, споделя българската прима Красимира Стоянова в предаването "Студио "Музика" на програма "Христо Ботев" във вторник, 10 октомври, от 19.30 ч. В предаването звучат и избрани нейни изпълнения от богатия ѝ оперен и камерен репертоар.

Снимки - krassimira-stoyanova.com

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Търсачът на автентична музика от цял свят - Ангел Демирев, с авторски концерт в БНР

На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..

публикувано на 03.11.24 в 08:25
Жорж Претр дирижира Виенската филхармония на Новогодишния концерт (1 януари 2010 г.) в Музикферайн, Виена, Австрия.

Дирижира Жорж Претр

В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..

публикувано на 02.11.24 в 08:05

Напусна ни внезапно маестро Драгомир Йосифов

Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...

публикувано на 31.10.24 в 15:09

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 ноември 2024 г.

1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..

публикувано на 31.10.24 в 10:25

Как дигиталната музика промени музикалния бизнес?

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..

публикувано на 30.10.24 в 11:36