Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красимира Стоянова – песента на сърцето в багри и звук

| Интервю
10
Снимка: личен архив

Сопраното Красимира Стоянова е един от най-ярките представители на съвременното българско вокално изкуство. Родена във Велико Търново, нейното съприкосновение с музиката се случва чрез цигулката, която е и нейна основна специалност в Русенското музикално училище и в АМТИИ Пловдив. Като студент, наред с цигулката Красимира Стоянова изучава пеене и музикална педагогика, а преди да навлезе изцяло в дълбините на вокалните жанрове работи няколко години като цигулар в Пловдивска филхармония, Академичен оркестър към НМА "Проф. Панчо Владигеров" София и Нов симфоничен оркестър. 

Първата ѝ поява на сцена като оперна певица е в партията на Виолета из "Травиата" на Верди в чешкия град Опава, но самата Красимира Стоянова счита за свой професионален оперен дебют ролята на Джилда из "Риголето" на Верди в Софийската национална опера през 1995 г., където остава в следващите четири сезона. Нейният житейски и творчески път я отвежда във виенската държавна опера (Wiener Staatsoper), където най-напред е ангажирана като солист в ансамбъла (1999-2003), от 2003г. е постоянен гост-солист, а от 2009 е удостоена с почетната титла "Камерзенгерин".

Красимира Стоянова
Красимира Стоянова има над 50 главни роли, най-известните от които са Тоска от едноименната опера на Пучини, както и в оперите му "Самодивите" (Анна), "Бохеми" (Мими) и "Турандот" (Лю). Сред другите по-известни превъплъщения на Красимира Стоянова са: Аличе ("Фалстаф"), Дездемона ("Отело"), Елизабета ("Дон Карлос"), Ариадна ("Ариадна на Наксос"), Антония ("Хофманови разкази"), Неда ("Палячи"), Графинята ("Сватбата на Фигаро"), Донна Анна ("Дон Жуан"), Амелиа ("Симоне Боканегра"), Рашел ("Еврейката"), Мария Десислава от едноименната опера и други. 

С редица от тези роли тя прави дебюти в най-големите оперни театри по света като Метрополитън опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Ковънт гардън и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Немската опера, Виенската държавна опера и Концертхаус в Берлин, Баварската опера в Мюнхен, Музикферайн и Концертхаус във Виена, Номори опер в Токио, Театро Колон в Буенос Айрес и др., а сред диригентите, с които има щастието да работи блестят имената на Рикардо Мути, Жорж Претр, Зубин Мета, сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинк, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вунг Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати.


Друг изключително обичан жанр от Красимира Стоянова е камерната музика. Известни са нейните песенни рецитали в цяла Европа, както и на българските фестивали "Пиано екстраваганца", "Вечери в Балабановата къща", "Мартенски музикални дни", "Варненско лято".


От звукозаписната ѝ дейност най-голям успех имат четирите албума с оперни арии, отличени с редица отличия, които тя осъществява за звукозаписната компания "Орфео" с оркестъра на Мюнхенското радио: "I palpiti d’amor" с диригент Фридрих Хайдер и албумите под диригентството на Павел Балев "Slavic opera arias", "Verdi" и "Verismo". Към музикална къща "Гега Ню" реализира албума "Sogno Or" с всички публикувани песни на Пучини, а има и издадени дискове от концерти с нейно участие на такива състави като Баварски радиооркестър, Чикагски симфоничен оркестър, Виенски симфоници и Концертгебау. Участията ѝ в ролите на "Еврейката" от Халеви с Виенската държавна опера, "Отело" на Верди с Театро Лисео (Барселона), "Евгений Онегин" от Чайковски с Нидерландската опера Амстердам и "Ковънт гардън" Лондон, "Кавалерът на розата" и "Любовта на Даная" от Рихард Щраус на Залцбургския фестивал, както и в "Реквием" от Верди с оперния театър в Цюрих са документирани на DVD.


Като артист с ясна и категорична позиция за съвременните естетически и философски измерения на изкуството и в частност на оперния театър, Красимира Стоянова споделя:

Тези, както и още свои мисли за изкуството, а също така и най-ярките моменти от жизнения и творческия си път, споделя българската прима Красимира Стоянова в предаването "Студио "Музика" на програма "Христо Ботев" във вторник, 10 октомври, от 19.30 ч. В предаването звучат и избрани нейни изпълнения от богатия ѝ оперен и камерен репертоар.

Снимки - krassimira-stoyanova.com

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05