Страдали ли сте от любов? Този въпрос навярно ще ви се стори повече от безсмислен. Разбира се, че сте страдали. Всеки е и може би така трябва да бъде. Питали ли сте се обаче от кое боли повече – от самата болка или от начина, по който ни е причинена тя? Защо не и: дали бихме могли да оцелеем след този сърдечен ураган, за да се запитаме това?
Въпросите са много и кръжат като лешояди около любовта: дали ще намеря истинската; дали изобщо има такова нещо като истинска любов; дали ще открия човек, който да ме обича безусловно, ако това въобще е възможно; дали няма да пропусна сродната си душа, защото още страдам за предишната, напуснала топлото кътче в сърцето ми, без дори да даде знак за това; как да кажа или по-скоро да покажа, че обичам човека до себе си, без да го изплаша и да го накарам да избяга от мен толкова бързо, колкото бяга гепардът, преследвайки плячката си; а дали всъщност, в стремежа си да намерим и задържим любовта, не се превръщаме именно в ловци, които жадно преследват плячката си, за да я "изконсумират" и да продължат към следващата? Така ли е в любовта – понякога си ловец, понякога плячка? И ако не е така, как е тогава?
Питанията, през които мислим и живеем любовта днес, са безброй, но това не ни спира да се чудим как боли от нея и защо. Само се замислете колко усилено киното се занимава с тази тема. Припомнете си и колко пъти болката всъщност става повод и за комичността в страданието ни.
Всеки е нечий любим или любима. Всеки обича някого и копнее за общо безвремие. Всеки е казвал, че ще обича вечно, а вечното често се оказва година, две, а може би и три, както смята Бегбеде. Това обаче изтрива ли изживяното дотук - прегръдките, целувките, споделените думи, миговете тъга и нестихваща радост, мечтите за бъдеще и дните за нищоправене, но заедно?
Защо винаги, когато всичко свърши, болката застава като малко червено дяволче на рамото ни и започва да ни шепти: "Върни, върни ѝ всичко! Да си вземе измислената обич и да си ходи!".?
Човек знае, че не става така, любовта остава в спомените и това ѝ е чудното. Етапите в живота ни се сменят, ние се променяме, хората идват и си отиват, но любовта остава. Може да смени лицето, тялото, съзнанието си дори, но е все там и ни говори за себе си. При това намира начин да го прави именно през киното.
Майя Виткова-Косев има своята "Любима" – късометражен филм, който взе наградата на критиката на 41-вата "Златна роза".
Историята в този филм си проправя път към режисьорката от твърдението, че когато има травма или неразрешима ситуация – човек може да покани другия на разговор в пространство. Все едно къде, важното е да сте двама и да говорите. И така, киното, в случая това на Майя Виткова-Косев, започва да разказва една абсолютно простичка история, без да се страхува от нея.
Млада художничка е оставена от своя любим, който вече гради ново безвремие с друга. Бившата "Любима" обаче още си живее в техните дни. Сюжетът е бално тривиален и въпреки това – през високата визуална култура, която има – приближава зрителя до света на чувствата.
"Любима" всъщност е един чувствен филм. Той е като музика – не защото самата тя заема важно място в структурата и звученето му, а и в самото зараждане на историята, а защото се носи като емоция по струните на зрителското сърце.
Симбиозата между Майя Виткова и Крум Родригес, оператора на филма, ражда някаква форма на магичност, а не просто образ. Двамата имат еднакви търсения в езика на киното. Затова и през обектива на камерата зрителят вижда не картина, а фина емоционалност.
Създаден в копродукция с Румъния, във този филм на Майя Виткова-Косев се долавя тъкмо влиянието на румънското кино, и то точно в присъствието на актьорите – начинът, по който функционират те на екрана е близък до документалното.
В историята се появява и един слон – метафора на натрупаната тъга. Самата Майя смята, че всеки зрител може да го тълкува дотолкова – доколкото метафората може да помогне на персонажа да излезе от мъката си. Пък и режисьорката обича да има големи животни в кадър. Те идват като истина вътре, подобно на децата.
До името на Майя Виткова-Косев стои пълнометражната ѝ игрална история "Виктория", която завладя не един фестивал и не една публика, но на тазгодишната "Златна роза" тя предложи късо кино на зрителите. С уважение към него и с идеята, че то е интересно упражнение за това доколко можеш да бъдеш лаконичен, след като си се занимавал с пълнометражното такова.
Все пак всяка идея, която се е приютила в съзнанието ѝ като образи, в "Любима" зрителят открива в актьорското изпълнение. Този късометражен филм кара Майя Виткова-Косев да се влюби отново в актьора.
Жаклин Даскалова е нейната "Любима", която има вярно присъствие и рефлекси и това дава възможност всички замесени във филмовата история да тичат в една посока.
Чуйте подробностите в звуковия файл.
Международният студентски театрален фестивал "Данаил Чирпански" в Стара Загора е първият фестивал у нас за дипломни спектакли на театрални академии от света. Започнал през 2017 г. в памет на Данаил Желев-Чирпански, колега и приятел на организаторите, загинал в пътен инцидент, фестивалът се провежда през две години с огромен ентусиазъм. Ето какво..
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
На 20 септември в галерия "България" в Рим ще бъде открита самостоятелна изложба с творби на прочутия оперен бас и академичен художник Никола Гюзелев...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg