"Преход" – това е думата, която често използваме, когато искаме да обвиним другите за нещата, които ни смущават, и да наречем всичко ново, което не ни харесва в съвремието. Почти 35 години след началото на прехода в България тази дума обхваща широк спектър от събития и процеси. Независимо от това как гледаме на прехода и какво представлява той за нас, фактът, че този период оказва значително влияние върху историята и културата на страната, е неоспорим.
Изкуството и литературата са тези сфери, които често по-бързо отразяват и осветяват сложни и нееднозначни теми, дори преди историята да ги докосне. Така че може би е време да разгледаме миналото, което не отмина, и да се запитаме дали изкуството може да ни помогне да се справим с него.
В интервюто с писателя и журналист Йоанна Елми тя предоставя своята перспектива за българския преход. В ефира на "Нашият ден" тя го описва като състояние, в което се "надяваме, че след него ще бъдем по-добри и обществото ще се оправи". “Ние винаги чакаме нещо да се оправи“, казва тя.
Тя казва още, че липсата на ясна посока идва от начина, по който беше изпълнен нашият преход. "Ние преминаваме от един тоталитарен режим, който има своя пантеон от символи и правила за държание в обществото, към свобода, която сами трябва да си изградим. Ние нямаме тази памет и това съзнание за тази свобода“, казва тя.
Според нея не разполагаме с паметта и съзнанието за тази свобода, затова този процес поражда "несигурност и неяснота" по отношение на нашето бъдеще.
"Това поражда един процес, в който не знаем накъде отиваме, затова и обществото ни се е насочило към двата ни съществуващи пантеона, които имаме вече – социализмът с цялата му символика и история, а другият е Възраждането, който е още по-назад", посочва Елми.
Според нея след 1989 година фасадата се променя, но хората остават в голяма степен същите. "Промяната на институциите не може да промени един човек и да му съобщи, че е свободен и че всичко, което знае, не е истина“. Това предизвиква "когнитивен дисонанс и социална шизофрения, като оказва силно влияние върху нашите личности и обществото като цяло", посочва тя.
Йоанна Елми смята, че изкуството може да бъде един от пътищата към преодоляване на тези трудности. Чрез изкуството можем да си осмислим миналото, да се изправим пред наследството си и да се опитаме да разберем какво значи българският преход. И така, може би изкуството ще ни помогне да намерим пътя си в тази нова свобода, която трябва да изградим сами.
Продължаваме с предложение за най-малките – Театър "Гестус" представя днес приказката "Палечка" на лятна сцена в Борисовата градина в София. Кукленият спектакъл е част от Фестивала за улични изкуства "6Fest" , а входът е свободен . Театър "Гестус" е създаден като малка частна театрална формация с репертоар от представления само за..
Благотворителен концерт под надслов "Да помогнем на Тани" предстои в Летния театър в Бургас. Събитието е в подкрепа на 17-годишната Таня Сурчева, която вече девет години води тежка битка с рядък злокачествен мозъчен тумор. За да бъде извършена нова животоспасяваща операция, семейството ѝ се нуждае от 35 хиляди евро. Именно с тази цел бургазлии..
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
