"Преход" – това е думата, която често използваме, когато искаме да обвиним другите за нещата, които ни смущават, и да наречем всичко ново, което не ни харесва в съвремието. Почти 35 години след началото на прехода в България тази дума обхваща широк спектър от събития и процеси. Независимо от това как гледаме на прехода и какво представлява той за нас, фактът, че този период оказва значително влияние върху историята и културата на страната, е неоспорим.
Изкуството и литературата са тези сфери, които често по-бързо отразяват и осветяват сложни и нееднозначни теми, дори преди историята да ги докосне. Така че може би е време да разгледаме миналото, което не отмина, и да се запитаме дали изкуството може да ни помогне да се справим с него.
В интервюто с писателя и журналист Йоанна Елми тя предоставя своята перспектива за българския преход. В ефира на "Нашият ден" тя го описва като състояние, в което се "надяваме, че след него ще бъдем по-добри и обществото ще се оправи". “Ние винаги чакаме нещо да се оправи“, казва тя.
Тя казва още, че липсата на ясна посока идва от начина, по който беше изпълнен нашият преход. "Ние преминаваме от един тоталитарен режим, който има своя пантеон от символи и правила за държание в обществото, към свобода, която сами трябва да си изградим. Ние нямаме тази памет и това съзнание за тази свобода“, казва тя.
Според нея не разполагаме с паметта и съзнанието за тази свобода, затова този процес поражда "несигурност и неяснота" по отношение на нашето бъдеще.
"Това поражда един процес, в който не знаем накъде отиваме, затова и обществото ни се е насочило към двата ни съществуващи пантеона, които имаме вече – социализмът с цялата му символика и история, а другият е Възраждането, който е още по-назад", посочва Елми.
Според нея след 1989 година фасадата се променя, но хората остават в голяма степен същите. "Промяната на институциите не може да промени един човек и да му съобщи, че е свободен и че всичко, което знае, не е истина“. Това предизвиква "когнитивен дисонанс и социална шизофрения, като оказва силно влияние върху нашите личности и обществото като цяло", посочва тя.
Йоанна Елми смята, че изкуството може да бъде един от пътищата към преодоляване на тези трудности. Чрез изкуството можем да си осмислим миналото, да се изправим пред наследството си и да се опитаме да разберем какво значи българският преход. И така, може би изкуството ще ни помогне да намерим пътя си в тази нова свобода, която трябва да изградим сами.
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Димитър Димитров, Плевен: Съпругата ми почина преди 10 години. Наследници на нейната 1/2 от притежавания семеен апартамент са двете дъщери (на 23 и 25 години). Аз плащам дължимите данъци на Общината – децата никога не са плащали..
Стартира най-новата рубрика на юридическото предаване на БНР "Законът и Темида". Тя се нарича "Параграф семейство". Семейното право е много подценявано, а касае всички. В този момент то е в една много уязвима ситуация, защото има много законодателни инициативи, непрекъснато се развиват. В рубриката "Параграф семейство" ще стане дума за всичко, свързано..
Темата на деня е убийството на Чарли Кърк, което се превърна в пореден повод за поляризация в САЩ, а и у нас. Консервативният активист беше застрелян по време на лекция със студенти в Юта. Убиецът се издирва. Това е поредното политическо нападение в САЩ от общо 150 само от началото на годината. През юни американското общество беше разтърсено..
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Изложбата “Димитър Яранов – 1964-2024 г.” се открива на 10 септември от 18:00 часа в галерия “Академия”. Експозицията включва живопис и рисунки на..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
