Склонността към отлагане или прокрастинацията е нещо познато на почти всички нас. 20% от хората твърдят, че отлагането е съществена черта на характера им. Във време, когато има световен ден на целувката, на щастието, на приятелството или на домашните любимци няма ден на прокрастинацията, понеже комитетът, който трябвало да насрочи датата все отлагал събирането. Последното, разбира се, е шега, но не са никак малко хората, които смятат, че могат да са почетните председатели на един такъв комитет.
Мнозина бъркат прокрастинацията с мързела, но всъщност двете нямат много общо. Прокрастинаторите не просто не мързелуват, понякога те дори се затрупват с различна работа, само да заобиколят и още малко да се отдалечат от задачата, която отлагат по една или друга причина. Понякога причината за отлагането е свързана със страх от провал, с опит за перфекционизъм или с ниска самооценка – причините са разнообразни, но при всички положения става въпрос за провал на саморегулацията и неумение да се потисне импулса за разсейване. А това е все по-голям проблем в съвременната ни култура, в която сме заобиколени от технологии, създадени така, че да крадат постоянно вниманието ни и да ни пристрастяват, експлоатирайки допаминовата ни зависимост.
Затова повече отвсякога е важно да умеем да контролираме порива към мигновено удовлетворяване на импулсите и да обърнем внимание на ползите от дългосрочното удовлетворение.
Няма еднозначен съвет как да се справим с отлагачеството, още повече, че понякога скоростното доближаване на крайния срок ни мобилизира и ни кара да действаме концентрирано, креативно и целенасочено, в редки моменти, дори ни помага да влезем в „състоянието на поток“.
Повече за природата на прокрастинацията чуйте в разговора с д-р Радостина Минина, психотерапевт с дългогодишен опит като психодрама водещ за деца и възрастни, била е психолог в център за хора с ментални и двигателни увреждания, била е организатор и водещ на група за подкрепа на родители на деца със специални нужди. Радост е също така доктор по философия и главен асистент в Институт по философия и социология, БАН.
Калоян Димитров е ученик от Американския колеж в София. Двамата със съотборника си Момчил Колев са лауреати от Националния конкурс "Млади таланти" и представители в Европейското младежко научно изложение (EXPO Science Europe), което се проведе през юли миналата година в Сараево по линия на МИЛСЕТ. Проектите на тандема са свързани все с приложения..
Фондация "Пейнт и Куортър хорс България" се посвещава на тези две американски породи коне, наследници на мустангите, на тяхното отглеждане и разпространяване. С времето прозрението, че конете могат да бъдат в услуга на обществото, разширява мащабите на мисията. Днес Екипът провежда терапевтична езда, рехабилитация за деца и хора с физически и умствени..
Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че може би има вещества, които са с огромна молекула, която нарича макромолекула. Години наред..
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
"Terra Култура" пренася своите слушатели в света на наивизма с цвят, аромат и вкус от детството. За опита да върнем изгубеното чудо обратно в живота..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg