Склонността към отлагане или прокрастинацията е нещо познато на почти всички нас. 20% от хората твърдят, че отлагането е съществена черта на характера им. Във време, когато има световен ден на целувката, на щастието, на приятелството или на домашните любимци няма ден на прокрастинацията, понеже комитетът, който трябвало да насрочи датата все отлагал събирането. Последното, разбира се, е шега, но не са никак малко хората, които смятат, че могат да са почетните председатели на един такъв комитет.
Мнозина бъркат прокрастинацията с мързела, но всъщност двете нямат много общо. Прокрастинаторите не просто не мързелуват, понякога те дори се затрупват с различна работа, само да заобиколят и още малко да се отдалечат от задачата, която отлагат по една или друга причина. Понякога причината за отлагането е свързана със страх от провал, с опит за перфекционизъм или с ниска самооценка – причините са разнообразни, но при всички положения става въпрос за провал на саморегулацията и неумение да се потисне импулса за разсейване. А това е все по-голям проблем в съвременната ни култура, в която сме заобиколени от технологии, създадени така, че да крадат постоянно вниманието ни и да ни пристрастяват, експлоатирайки допаминовата ни зависимост.
Затова повече отвсякога е важно да умеем да контролираме порива към мигновено удовлетворяване на импулсите и да обърнем внимание на ползите от дългосрочното удовлетворение.
Няма еднозначен съвет как да се справим с отлагачеството, още повече, че понякога скоростното доближаване на крайния срок ни мобилизира и ни кара да действаме концентрирано, креативно и целенасочено, в редки моменти, дори ни помага да влезем в „състоянието на поток“.
Повече за природата на прокрастинацията чуйте в разговора с д-р Радостина Минина, психотерапевт с дългогодишен опит като психодрама водещ за деца и възрастни, била е психолог в център за хора с ментални и двигателни увреждания, била е организатор и водещ на група за подкрепа на родители на деца със специални нужди. Радост е също така доктор по философия и главен асистент в Институт по философия и социология, БАН.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg