Вилиян Гешев с моноспектакъл по Кафка

Актьорът Вилиян Гешев излиза на сцената с писмо до баща си. В първи си моноспектакъл той ще пресъздаде прочутата и мъчителна изповед на Кафка, но ще добави и себе си в нея.

На 20 октомври от 19 часа в Чешкия културен център адаптацията на "Писмо до баща ми" на режисьора Ованес Торосян ще повдигне темите, за които често мълчим – отношенията между родител и дете, ролята на възрастния в света на малкия човек, идеята да подадеш ръка, любовта като основен смисъл в живота.

"Влизайки в този процес, осъзнах, че трябва да вляза гол и да разкрия всичко, което мисля и чувствам, да не прикривам емоциите си по никакъв начин. Беше интересен път, защото трябваше да премина през спомените си, да търся кое ще бъде подходящо за това, което искам да кажа. Просто така да обвържем нещата, че да излезе правилно всичко, което искам да споделя на зрителите. Не съм крил нищо, не съм човек, който има проблем със споделянето – напротив. За мен това са теми, за които трябва да говорим, и трябва да занимаваме зрителите с тях", каза в ефира на програма "Христо Ботев" Вилиян Гешев.

Затова и с "Писмо до баща ми" той ще играе на сцената, но и ще споделя от нея. Според актьора човек понякога предприема действия, които гадаят бъдещето, и често извайва ежедневието си от думи, които невинаги има възможността да изкаже.

"Това ще бъде спектакъл, в който вероятно значителен процент от хората ще се открият, точно защото отношенията родител – дете винаги са носели със себе си едни смесени емоции и понякога не знаем всъщност какви последствия оставят в нас. Те могат да бъдат положителни или отрицателни, или пък да бъдат такива, които да изглеждат отрицателни, но да ти да дадат нещо положително, което смятам, че определено важи в случая с нашия спектакъл."

Моноспектакълът на Вилиян Гешев е и с участието на актрисата Елена Хрант, сценографията и костюмите са на Ванина Цандева, композитор е Христо Намлиев, художник на плакат – Борис Далчев, фотограф – Мартин Атанасов, а графичен дизайнер – Боряна Красимирова.Всички те са обединени около любовта.

"Любовта е нещо, което се разбира по съвсем различен начин от всички нас. Тя трябва да се практикува, да преминава през теб и да се опитваш да я изведеш максимално правилно за себе си и за другия човек до теб. Смятам, че се говорят твърде много клишета за любовта, особено в ежедневието ни. Всъщност тя може да бъде доста по-лесна от това, което си мислим, че е. Да обичаш, е едно наше естествено устроено чувство, което е заложено в гените ни, и просто трябва да го следваме. Просто трябва да му се доверим и да се оставим то да ни води. Понякога не знаем къде ще ни отведе, разбира се, но както казвам в анонса на спектакъла: "Отваряш една врата, и накрая винаги има любов". Смятам, че това е и основната тема на спектакъла – любовта. Колкото и да говорим за отношенията дете-родител, като тема вътре също, то и зад тях стои именно това – любовта, липсата на любов и идея как да обичаш. Моят баща чрез примера си ме научи точно на това – как да обичам, въпреки грешките, които той е допускал в това отношение", каза още Вилиян Гешев.

"Писмо до баща ми" ще се играе и на 14 ноември отново там – в Чешкия център от 19 часа. Преводът е на Ива Иванова, а самият проект се реализира с подкрепата на Столичната община и сдружение "Суматоха 2021".

Целия разговор с Вилиян Гешев чуйте в звуковия файл.