La calunnia в дигиталната ера

Дойде и последният ден на предизборната кампания. Утре предстои денят за размисъл, в който се предполага, че ще имаме време, преди в неделя да отидем да гласуваме, да си доподредим предпочитанията и да пресеем обещанията, които сме чули по време едномесечната агитация на кандидатите за местна власт. В последния ден на предизборната кампания с проф. Росен Стоянов, експерт по публична комуникация и преподавател в НБУ, който гостува в "Мрежата", говорим за друг много важен аспект на предизборните кампании. Има ли професия "професионалист в оплюването"? Каква е методологията на оплюването? Какъв е образът на зловредните писачи? Каква цел си поставят те? Има ли лостове за контролиране на виртуалната агресия? Каква е ефективността/неефективността на поръчковите писачи?

В този смисъл променила ли се е силата на  La calunnia/Клеветата, възпята тъй брилянтно от Джоакино Росини?

Оплюването и неговата методология

"Със сигурност това е стара  техника за въздействие – търсите винаги, като успешен вариант, точния момент. Използват се най-новите комуникационни или съответно медийни канали и технологии за разпространение на дадено твърдение. Идеята е онази публика, към която са насочени тези очернящи, негативиращи опонента, твърдения, да няма възможност в дълбочина да погледне нещата от най-различни гледни точки и да помисли, дори ѝ е отнето правото  да мисли дълго. Няма време. Поставени сме до стената в някакъв вид цайтнот, т.е. винаги в последния момент се случва нещо – дали е димка, дали е фойерверк, дали след това ще има последствия, като че ли никой не се замисля. Важното е тук и сега да се удари. Въпросът за ефективността е друга тема, защото, докато медийната грамотност, а и дигиталната, е ниска, толкова е по-възможно да се въздейства не на база рационалност, разсъждение, мисъл, критичност, а на база крайната емоция."

Професионалното негативиране

"Същината е в така наречия "модел или техника за въздействие" – ЦЯЛОСТНА НЕГАТИВНА КАМПАНИЯ. Дали тя може да бъде част от инструментариума на политик в предизборна ситуация, е въпрос, особено в Европа, по-скоро на етика, морал, а не толкова на политически процес. Негативирането съществува като практика в САЩ, но там има едно много категорично условие, че всяко едно подобно твърдение трябва да е проверимо и зад него категорично и явно застава онзи, от чийто щаб излиза то. У нас нещата винаги са завоалирани, неясни и се опират до практиката "една жена каза", някой там някъде нещо бил подшушнал – необосновани твърдения и слухове. И да, оплюването може да бъде професия. 

В съвременността, в дигиталната ера, в която живеем, има много поднива или различни имена, които даваме на хората, занимаващи се със създаване, генериране на съдържание, с тяхното разпространение, трети – с техните коментари и интерпретации, а има една особена порода хора, които получават възнаграждение да следят точно определени личности и винаги да рушат вътрешната им комуникация, да коментират, нарочно да се заяждат, да обиждат и това са добре платени "дигитални орди", да ги наречем така, със своите умения. Иначе за онези, които пишат под предлог или със самочувствието, че щом съм в пространството, наречено дигитално-комуникационно и медийно, следователно аз съм нещо като журналист, публицист, разследващ или каквото и да е, то те могат да нанесат доста сериозни щети. В целия този хаос и океан от информация потребителят се губи. Губи се и когато онова другото, пошлото, жълтото, скандалното надделее, а каналите са вече стотици и хиляди и то надделява и така се губи репутацията и стойността на конвенционалните и истинските медии и журналисти."

Умението да предизвикваш

"Професионалните оплюващи имат за цел да изпълнят задача, за която са мотивирани или ресурсно обезпечени, което трудно се доказва… Те изпълняват една задача. Някои от тях са лишени от емоция към това, кое е точно истината, те са на работа. Други дълбоко вярват и много лесно могат да прекрачат границата на крайността. Такъв тип хора, вярващи толкова силно в нещата, за които други ги мотивират да разпространяват, са почти винаги почитатели на световната конспирация и всякакви други идеи в сферата на ненаучното и несериозното, но са популярни около лагерния огън."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР