"Ще успее ли науката за прилепите да разреши проблемите, застрашаващи съществуването на човешката цивилизация? Разбира се, че не. Но може да вдъхнови тези, които ще намерят решенията", казва Антония Хубанчева по повод театралната инсталация "Малкият голям свят на прилепите", създадена от нея, Гергана Димитрова и театралната формация 36 маймуни.
"В голяма степен успеха на научния театър се дължи на нестандартните пространства, в които се представя. Свикнали сме да приемаме природо-научните музеи като застинали във времето места, а те отдавна не са такива. По време на тези спектакли публиката е действащо лице, провежда експедиции, впуска се в приключения и прониква в места, които иначе са недостъпни за посетители.
В Черни Осъм например нахлухме в мазетата и необитаемите пространства на музея и благодарение на всички похвати на театъра и усилията на сценографите се получи неузнаваемо, вълнуващо, филмово изживяване. Децата се вълнуваха и задаваха въпроси, включително лични – какво е да си учен, как съм се подготвила, била ли съм добра в училище?

Не, не бях добра в училище. Имах дислексия, за която дори не подозирах. Горивото, което ти трябва, за да бъдеш учен, е ентусиазмът, никой не се ражда начетен, това е нещо, което можеш да придобиеш, но за да поемеш и продължиш по научното поприще, са ти нужни и ентусиазъм и любопитство.
Стремежът към знание е присъщ на всяко дете и не бива да го притъпяваме. Децата също така имат естествен усет за отговорност и лесно разбират как всяко наше действие може да има последствия, които да засегнат и други същества.
Продължавам да вярвам, че Homo Sapiens може да е разрушителен в природата си, но човешкото общество и човешката природа са безкрайни и умеят да бъдат съзидателни и да поправят нанесените щети. Това рядко попада в новините, но ние експоненциално напредваме в поправянето на баланса и на белите, които сме нанесли и върху себе си и върху околната среда", казва Антония Хубанчева, учен прилеполог, специалист в областта на сензорната екология и биоакустиката, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
А следващите издания на инсталацията "Малкият голям свят на прилепите" са на 16 и 17 ноември в "Дома на хумора и Сатирата" в Габрово и на 22, 23 ноември в Регионален природонаучен музей, Пловдив.
Разпространението на инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" през 2023 г. в с. Черни Осъм, гр. Габрово и гр. Пловдив се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации" и програма "Едногодишен грант`22".
През 2022 г. инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ програма "Публики`21" и в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН и Интеркултура Консулт.
Снимки – БГНЕС и личен архивНационалната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg