Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образованието не просто е важно, то е най-важното за функционирането на обществото

"Ще успее ли науката за прилепите да разреши проблемите, застрашаващи съществуването на човешката цивилизация? Разбира се, че не. Но може да вдъхнови тези, които ще намерят решенията", казва Антония Хубанчева по повод театралната инсталация "Малкият голям свят на прилепите", създадена от нея, Гергана Димитрова и театралната формация 36 маймуни.

"В голяма степен успеха на научния театър се дължи на нестандартните пространства, в които се представя. Свикнали сме да приемаме природо-научните музеи като застинали във времето места, а те отдавна не са такива. По време на тези спектакли публиката е действащо лице, провежда експедиции, впуска се в приключения и прониква в места, които иначе са недостъпни за посетители.

В Черни Осъм например нахлухме в мазетата и необитаемите пространства на музея и благодарение на всички похвати на театъра и усилията на сценографите се получи неузнаваемо, вълнуващо, филмово изживяване. Децата се вълнуваха и задаваха въпроси, включително лични – какво е да си учен, как съм се подготвила, била ли съм добра в училище?

Не, не бях добра в училище. Имах дислексия, за която дори не подозирах. Горивото, което ти трябва, за да бъдеш учен, е ентусиазмът, никой не се ражда начетен, това е нещо, което можеш да придобиеш, но за да поемеш и продължиш по научното поприще, са ти нужни и ентусиазъм и любопитство.

Стремежът към знание е присъщ на всяко дете и не бива да го притъпяваме. Децата също така имат естествен усет за отговорност и лесно разбират как всяко наше действие може да има последствия, които да засегнат и други същества.

Продължавам да вярвам, че Homo Sapiens може да е разрушителен в природата си, но човешкото общество и човешката природа са безкрайни и умеят да бъдат съзидателни и да поправят нанесените щети. Това рядко попада в новините, но ние експоненциално напредваме в поправянето на баланса и на белите, които сме нанесли и върху себе си и върху околната среда", казва Антония Хубанчева, учен прилеполог, специалист в областта на сензорната екология и биоакустиката, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 

А следващите издания на  инсталацията "Малкият голям свят на прилепите" са на 16 и 17 ноември в "Дома на хумора и Сатирата" в Габрово и на 22, 23 ноември в Регионален природонаучен музей, Пловдив.

Разпространението на инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" през 2023 г. в с. Черни Осъм, гр.  Габрово и гр. Пловдив се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации" и програма "Едногодишен грант`22".

През 2022 г. инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ програма "Публики`21" и в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН и Интеркултура Консулт.

Снимки – БГНЕС и личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калоян Димитров

Еврика! Успешни българи: Калоян Димитров

Калоян Димитров е ученик от Американския колеж в София. Двамата със съотборника си Момчил Колев са лауреати от Националния конкурс "Млади таланти" и представители в Европейското младежко научно изложение (EXPO Science Europe), което се проведе през юли миналата година в Сараево по линия на МИЛСЕТ. Проектите на тандема са свързани все с приложения..

публикувано на 12.05.25 в 17:05

За терапевтичната сила на конете

Фондация "Пейнт и Куортър хорс България" се посвещава на тези две американски породи коне, наследници на мустангите, на тяхното отглеждане и разпространяване. С времето прозрението, че конете могат да бъдат в услуга на обществото, разширява мащабите на мисията. Днес Екипът провежда терапевтична езда, рехабилитация за деца и хора с физически и умствени..

публикувано на 12.05.25 в 15:23
проф. Иван Шопов

Проф. Иван Шопов: България има своето бъдеще в науката за полимерите

Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че може би има вещества, които са с огромна молекула, която нарича макромолекула. Години наред..

публикувано на 12.05.25 в 10:35
Доц. д-р Атанас Мангъров

Защо сами си го причиняваме?

Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..

публикувано на 09.05.25 в 10:47

Съчетаването на архитектурно наследство и спорт е тема на международна среща в УАСГ

В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..

публикувано на 09.05.25 в 10:15