ГХГ - Пловдив отбелязва 120 години от рождението на Златю Бояджиев

По повод 120 години от рождението на Златю Бояджиев на 22 октомври в къщата-музей "Златю Бояджиев" в Стария град беше организирано честване с официално откриване на изложба с негови картини, допълнена и с непоказвани все още творби.

В това предаване с Красимир Линков, директор на Градското художествена галерия на град Пловдив, разговаряхме за събитието, за творчеството на художника, за историята на галерията и за нейните колекции.

Той сподели и свои лични спомени за Златю Бояджиев. "Аз го помня…. Помня неговата характерна походка, характерният му силует. Той всеки ден почти излизаше, сядаше на един стол в един млечен бар на главната улица. Около него винаги бяха негови приятели и почитатели. Които, от една страна, го подкрепяха, от друга страна, по някакъв незнаен начин общуваха с него, защото говорът му (след инсулта) беше много труден. Винаги един фотоапарат висеше на врата му и той непрекъснато снимаше. И после тези снимки, с помощта на негови приятели, ползваше за сюжети на своите картини…“

Като изкуствовед, Красимир Линков посочи особеното въздействие на творбите на художника, на мистичните моменти и символиката в неговото творчество. "Що се отнася до това – да се проникне в сложността на неговото творчество – това наистина е една много трудна е непосилна задача, въпреки че изглежда много ясно и лесно. Но има неща, за които човек би могло да си зададе въпроси. 

Например има една картина, която изобразява "Нотр дам дьо Пари" – Парижката света Богородица – и пред тази катедрала има и гилотина. Има извършване на наказание, на гилотиниране и публика. Много е странно как така Златю Бояджиев свързва нещата…?! Известно е от историческа гледна точка, че на това място са се извършвали екзекуции… Как това е достигнало до съзнанието на Златю Бояджиев, бихме могли само да гадаем…"

ГХГ - Пловдив e разположена в девет експозиционни сгради, в които са изложени различни по тематика колекции от художествени творби, като общата постоянна експозиция, сред чиито картини е и "Портрет на Софроний Врачански", която се смята за първия светски портрет в българското изкуство.  

Другите постоянни експозиции са "Иконната сбирка“, "Енчо Пиронков", "Цанко Лавренов“, "Мексиканско изкуство“, "Георги Божинов-Слона“ и други… Днес галерията притежава повече от 7200 творби – живопис, графика, скулптури и приложни изкуства, икони, мексиканско изкуство, фотографии..

Красимир Линков разказа и историята на експонатите на мексиканското изкуство, които са изложени в отделна сграда: 

"...Това е една интересна история, в която лично съм забъркан… Това беше всъщност по повод на 1300-годишнината на българската държава. Очевидно на държавно ниво са обменени такива идеи. Мексико подари на България хиляда и триста графики от различни художници, а България подари за стогодишнината на град Мореля сто български графики. Казах, че лично съм забъркан в тази история, защото тогава бях първият уредник на тази експозиция и тогава дойде госпожа министърът на културата на Мексико, която гостува в Пловдив. Тя беше очарована от града и може би това е причината в Пловдив да има такава къща-музей на мексиканското изкуство…"