За кучето пазач, което трябва да се реанимира

Предизборните игри, ударите под кръста и изпуснатите нерви, но и какво позволихме на политиците да направят с нас? Разговор със Спас Спасов, кореспондент на "Дневник" и "Капитал" във Варна, която отдавна бе изоставена и приватизирана в лошия смисъл на думата. С какви  очаквания е натоварен новият кмет на града и дали осъзнава, че гражданите на морския град са нетърпеливи, така че нещата да се случат радикално и бързо? Може ли това да му изиграе лоша шега, защото, както е известно, прекалените очаквания носят и прекалено бързо разочарование? Колко бързи и радикални ще са решенията му и къде са скрити неприятните изненади, заложени от бившите велможи на града?

Разбитата медийна среда

"Благомир Коцев наследява една разбита медийна среда във Варна, защото с изключение на Радио Варна, което е част от веригата на Националното радио, и на Телевизионния център, който е част от веригата на Националната телевизия, реално други местни медии, които да полагат усилия да правят журналистика, а не ПР, и медии, които да се занимават наистина с проблемите на града, такива каквито са, няма. Тази тенденция започна още от Кирил Йорданов, предходния кмет на Варна, в чиито обувки Портних се почувства изключително удобно, когато влезе в тях през 2013 година. 

Купуване на медийно влияние започна още по времето на Кирил Йорданов и администрацията на Портних продължи тази традиция с огромно удоволствие, доколкото проследих този процес. Раздаваха се пари на базата на писма с добри намерения за медийно партньорство, които "медиите" изпращаха и получаваха достатъчно пари за издръжката си цяла година, т.е. те нямаха никаква друга нужда от други източници за финансиране. Разбира се, всичко това ставаше с обещанието за лоялност и подкрепа на онова, което администрацията на Портних прави. 

...Сега тази медийна машина ще трябва да влезе в добрите стандарти, за да върши действително работата, за която е призвана."

Феодализъм и медии

Ситуацията е тежка по ред причини. Успоредно с работата ми за "Капитал“ и "Дневник“ се занимавам с проекта "За истината“, който е платформа за регионална разследваща журналистика. Работя с осем човека в цялата страна, които правят разследвания на място.

Трябва да ви кажа, че нещата, които колегите пишат, често ме изненадват, макар да е трудно да бъда изненадан. Целият Североизток е потънал в един феодализъм от най-чиста форма и това е феодализъм, установен от управляващи фамилии, които предават властта от баща на син. Фамилии, които владеят буквално всичко – от магазина, през дървата за огрев, до медицинската помощ и помощта за възрастните хора. Всичко, всичко, всичко – и по този начин са държани в продължение на десетилетия в абсолютна зависимост хора, които живеят в малки населени места, където медиите нямат достъп. 

Така че въпросът за медиите е изключително важен, тъй като именно липсата на медии, именно липсата на критичност, направи възможен този начин на самоуправление в България. Затова все повече неправителствени организации от ЕС и самата ЕК, и от САШ, и от други страни в Европа, се насочват към регионалните медии, към развитието на регионалните медии или поне към реанимирането им, защото става все по-ясно че мейнстрийм медиите са едно, но липсата на "кучета пазачи" по места се е отразила изключително неблагоприятно на бизнес средата  там, а оттам на бедността, на отчаянието, на ниското качество на живот и на всичко друго, за което се сетим."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.