Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Тъмна материя" – лекция с отворен вход на проф. Леандър Литов

Лекцията на проф. Литов е част от програмата на Кръжока по астрономия към Физически факултет с вход свободен

Снимка: Pexels

Над 80 % от материята във Вселената не излъчва и не поглъща светлина. За нейното съществуване съдим по гравитационните ѝ взаимодействия и ефектите върху заобикалящата я видима за нас материя. Тъмната материя е играла съществена роля във формирането на звездите, галактиките и галантничите купове. Какъв е нейният състав и дали тя участва в други взаимодействия освен гравитационното, остават едни от най-интересните въпроси пред съвременната физика.

А всеки, който се интересува от темата, може да посети лекцията на проф. дфзн Леандър Литов на 16 ноември в зала А205 на Физическия факултет с вход свободен.

Проф. дфзн Леандър Литов е ръководителят на колектива от СУ, участващ в изследванията провеждани на Големия адронен колайдер.

Професорът сподели и за напредъка по проекта за изграждане на регионален център с ново поколение от адронни ускорители, които са изключително ефективни при лечение на тумори. Припомням на слушателите, че за разлика от досегашните методи на лечение, при иновативната "адронна терапия" чрез внимателно подбиране на протони или леки йони целият ефект от лъчението се отделя само върху тумора, без да се облъчва и здравата тъкан.

Идеята е в новия модел да бъде използван целият опит, събран покрай експлоатацията на големия адронен колайдер в ЦЕРН и той да позволява по-прецизен контрол върху въздействието на сноповете върху туморите. Това е особено важно, когато става дума за деца, защото техните организми са изключително чувствителни към радиация.

"Леките йони имат висока биологична ефективност и това води до възможност, грубо казано, да се намали двукратно дозата, която се влага като радиация вътре в пациента, и значително да се съкрати броят на облъчванията на пациентите".

Центровете за адронна терапия в света вече са около 70. Те се делят на такива с протони и такива, които освен протони използват и леки йони. От втория тип, какъвто се надяваме да се изгради и България, има едва 11. Началната инвестиция в такъв център е висока, но пък третирането на пациентите е чувствително по-евтино.

Проф. дфзн Леандър Литов завършва Физически факултет на Софийския Университет през 1980 г., специалност Физика на ядрото и елементарните частици. Работи в продължение на 10 години в ОИЯИ в гр. Дубна. От 1990 г. преподава в СУ "Св. Кл. Охридски”, където чете лекции в областта на квантовата физика и физиката на елементарните частици. Научните му интереси са в областта на теоретична и експериментална физика на елементарните частици, разработване на детектори на йонизиращи лъчения, високопроизводителни компютърни изчисления и биофизика. Провежда изследвания на Серпуховския ускорител и от 1992 г. на ускорителния комплекс в ЦЕРН. Член е на колаборацията CMS от основаването й и е ръководител на колектива от СУ участващ в изследванията провеждани на Големия Адронен Колайдер. Автор и съавтор е на над 1200 научни публикации. Носител е на ред международни и национални награди, сред тях две награди "Питагор" за най-добър ръководител на докторанти и за изключителни постижения в областта на природните науки. Член е на различни научни съвети и бордове, в това число е председател на борда на Институтите на RPC CMS колаборацията (2011-2016) и заместник председател на борда на колаборацията CMS (от 2019), член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA и на Финансовия комитет и Съвета на ЦЕРН. Председател е на Управителния Съвет на "South –East European International Institute for Sustainable Technologies – SEEIIST". Член е на "Academia Europea".

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
арх. Полина Паунова

Еврика! Успешни българи: Полина Паунова

"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..

публикувано на 25.08.25 в 17:00
Явор Христов (вляво) и Крум Александров

Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..

публикувано на 25.08.25 в 09:35

Международно изложение "Културен туризъм" в Търново за 20-и път

През есента Велико Търново ще бъде домакин на Международното изложение  "Културен туризъм". Традиционно, сред неговите двигатели и организатори е доц. д-р Соня Алексиева, преподавател по туристически пиар.  Тя ни разказва развълнувано за предстоящите инициативи на изложението, чието 20-о издание предстои. За да запазят спомените на българските и..

публикувано на 24.08.25 в 15:56
доц. Катя Михайлова и Теменужка Николова

Трябва да изучим, оценим, застраховаме и запазим културното си наследство

Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени..

публикувано на 22.08.25 в 08:50

България направи едно от най-добрите си представяния на Международната олимпиада по география

Най-добрите български ученици по география спечелиха 4 медала от най-престижното световно състезание по география. На 21-вата Международна олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти завоюваха 3 сребърни и 1 бронзов медал, като направиха едно от най-добрите участия на България в олимпиадата, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по..

публикувано на 19.08.25 в 09:05