Над 80 % от материята във Вселената не излъчва и не поглъща светлина. За нейното съществуване съдим по гравитационните ѝ взаимодействия и ефектите върху заобикалящата я видима за нас материя. Тъмната материя е играла съществена роля във формирането на звездите, галактиките и галантничите купове. Какъв е нейният състав и дали тя участва в други взаимодействия освен гравитационното, остават едни от най-интересните въпроси пред съвременната физика.
А всеки, който се интересува от темата, може да посети лекцията на проф. дфзн Леандър Литов на 16 ноември в зала А205 на Физическия факултет с вход свободен.
Проф. дфзн Леандър Литов е ръководителят на колектива от СУ, участващ в изследванията провеждани на Големия адронен колайдер.
Професорът сподели и за напредъка по проекта за изграждане на регионален център с ново поколение от адронни ускорители, които са изключително ефективни при лечение на тумори. Припомням на слушателите, че за разлика от досегашните методи на лечение, при иновативната "адронна терапия" чрез внимателно подбиране на протони или леки йони целият ефект от лъчението се отделя само върху тумора, без да се облъчва и здравата тъкан.
Идеята е в новия модел да бъде използван целият опит, събран покрай експлоатацията на големия адронен колайдер в ЦЕРН и той да позволява по-прецизен контрол върху въздействието на сноповете върху туморите. Това е особено важно, когато става дума за деца, защото техните организми са изключително чувствителни към радиация.
"Леките йони имат висока биологична ефективност и това води до възможност, грубо казано, да се намали двукратно дозата, която се влага като радиация вътре в пациента, и значително да се съкрати броят на облъчванията на пациентите".
Центровете за адронна терапия в света вече са около 70. Те се делят на такива с протони и такива, които освен протони използват и леки йони. От втория тип, какъвто се надяваме да се изгради и България, има едва 11. Началната инвестиция в такъв център е висока, но пък третирането на пациентите е чувствително по-евтино.
Проф. дфзн Леандър Литов завършва Физически факултет на Софийския Университет през 1980 г., специалност Физика на ядрото и елементарните частици. Работи в продължение на 10 години в ОИЯИ в гр. Дубна. От 1990 г. преподава в СУ "Св. Кл. Охридски”, където чете лекции в областта на квантовата физика и физиката на елементарните частици. Научните му интереси са в областта на теоретична и експериментална физика на елементарните частици, разработване на детектори на йонизиращи лъчения, високопроизводителни компютърни изчисления и биофизика. Провежда изследвания на Серпуховския ускорител и от 1992 г. на ускорителния комплекс в ЦЕРН. Член е на колаборацията CMS от основаването й и е ръководител на колектива от СУ участващ в изследванията провеждани на Големия Адронен Колайдер. Автор и съавтор е на над 1200 научни публикации. Носител е на ред международни и национални награди, сред тях две награди "Питагор" за най-добър ръководител на докторанти и за изключителни постижения в областта на природните науки. Член е на различни научни съвети и бордове, в това число е председател на борда на Институтите на RPC CMS колаборацията (2011-2016) и заместник председател на борда на колаборацията CMS (от 2019), член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA и на Финансовия комитет и Съвета на ЦЕРН. Председател е на Управителния Съвет на "South –East European International Institute for Sustainable Technologies – SEEIIST". Член е на "Academia Europea".
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
