На 14 ноември 2023 г. в сградата на Народното събрание се проведе кръгла маса на тема "Устойчиво финансиране на българската култура". Организатори на събитието бяха парламентарната комисия по култура и медии, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България и Обсерваторията по икономика на културата.
"Министерство на финансите излезе за първи път от десетилетия с анализ по отношение на музеи, галерии, библиотеки и читалища. И той по своята същност излиза от задачата, която Министерство на финансите има да остойностява публичните политики, от една страна, и да провежда анализ, разход, ползи, икономически и социален анализ. Но този анализ реално е една счетоводна снимка какво се случва в тези културни институции."
Това казва в интервю за БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Не е работа на Министерството на финансите да изготвя чисто счетоводни анализи в сферата на културата. По думите ѝ един анализ в културата не може да изключва социалните елементи, които са водещи за културните дейности и социалните ефекти, които те създават като културни институции или като културни дейности, насочени към българските граждани, насочени в отделните региони на страната. Няма балансирано развитие на отделните региони в страната по отношение на културните дейности и културното потребление се свива особено в по-малките населени места.
"Този анализ разбуни духовете в културната общност, тъй като той не дава отговори как ще вървим по-напред и по-нататък по отношение на равния достъп до културни дейности, въпросните институции представляват и най-широката мрежа на културни институции“, посочва още тя.
През последните 33 години имаме проблем с политическата оценка за ролята на българската култура, за обществото, за икономиката, като национална ценностна система, и нейното изграждане. Защото процентът от БВП е израз на политическата заявка и оценка на политическия елит за този сектор.
Проучвания в 9-те държавите в Централна и Източна Европа показват, че делът от БВП за култура и обществени медии варира от 0.8% до 1.3%, докато в България е 0.5% и остава константа до следващата 3-годишна средносрочна бюджетна прогноза.
"Една много важна част от културния сектор са обществените медии, които много често в културата се изпускат, и ние говорим само и единствено само за културните дейности. Ние имаме 0.1 процентен пункт от БВП за обществени медии. Това са БНР, БНТ, БТА и Съветът за електронни медии, като регулатор. Докато в централноевропейските държави този дял варира между 0.2 до 0.3 процентни пункта. Около два-три пъти е по-ниско финансирането като процент от БВП“, пояснява тя.
Това е една неприветливост по отношение на обществените медиите, която следва да се променя, защото и обществените функции, и все по-големите очаквания на българските граждани си струва да бъдат обезпечени със създаването на изключително качествено програмно съдържание, за което са необходими средства и капиталова субсидия.
По отношение на медийна грамотност и на политики, които са свързани с нея, обществените медии са двигател в тези процеси. И тази програма следва да бъде остойностена и да бъдат насочени доста по-големи публични финанси.
"Една от големите задачи в група "Култура" в държавния бюджет – и тя все още е на дневен ред – е осигуряване на достойни възнаграждения на заетите както в публичните културни, така и в обществените медии, за да няма подценяване на творческия труд, да няма подценяване на заетите и наетите в сектора от гледна точка на ниски възнаграждения“, казва още Диана Андреева.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Европа чества 15 години от създаването на Европейската награда за литература . По този повод в Брюксел бяха организирани поредица от събития и дискусии с отличени през последните три години писатели. В "Нашият ден" носителят на Специално отличие от Наградата за литература на ЕС Тодор П. Тодоров разказва за гостуването си в столицата на..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg