Вероятно не всеки от нас знае, но в Пирин съществуват два малки ледника, които са на възраст най-малко 500 години – това са Снежника и Бански суходол. Тези ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г., като е възможно и преди това да се стопяват напълно през повечето лета, обяви доц. Емил Гачев, доцент в катедра "География, екология и опазване на околната среда" към Природо-математическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" и автор на научната платформа "Климатека".
Новите теренни проучвания показват, че площта на единия микроледник, разположен под връх Вихрен, се е увеличила, но другият, който се намира само на 1 км разстояние, се е смалил до рекордно ниски нива. Доц. Емил Гачев разказва за резултатите от най-новите теренни проучвания на микроледниците в Пирин и обяснява каква е връзката между променящия се климат и процесите, които се случват във високата планина.
Но също и какво се случва с микроледниците във високите планини на Балканите, дали на наша територия са разположени най-южните микроледници в Европа и каква ще е тяхната съдба, според най-новите прогнози на учените.
През ноември т.г., буквално преди седмица, приключи и още едно теренно проучване на територията на Западните Балкани и по думите на доц. Емил Гачев там се е стигнало до ново откритие, че вероятно на територията на Албания – на височина от едва 1500 м, се намира най-южният микроледник в Европа. Как са попаднали на това място български учени, доказано ли е това предположение и въобще как се развива науката у нас, разказва доц. Емил Гачев.
Според доц. Емил Гачев най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на колебанията и промените в климата. А с тяхното стопяване ще изгубим обекти на природното наследство, които са съществували без прекъсване поне 500 години.
"Пълното им стопяване ще бъде загуба както за природното ни наследство, така и за туристическия потенциал", казва още доц. Емил Гачев. По думите му в бъдеще можем да очакваме деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин, тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол.
Снимки: личен архив на доц. Емил Гачев
Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че може би има вещества, които са с огромна молекула, която нарича макромолекула. Години наред..
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
