През август тази година българската Общност за демократично образование беше домакин в София на годишната Европейска конференция за демократично образование с много гости от различни предимно европейски страни. Сред гостуващите лектори беше Мартина Паоне.
Мартина Паоне е доктор по международни отношения и по политически науки, университетска преподавателка. Интересите ѝ са в областта на пресичането на политиката и образованието. След като известно време преподава в университети, тя осъзнава, че са необходими повече усилия за съживяване на любопитството у учениците от по-ранна възраст. Затова основава първото демократично училище в Брюксел. Опитът на училището разкрива предизвикателствата, пред които са изправени алтернативните образователни институции, на които тя отговаря, като става съоснователка на QUEST (Quality Education in Europe for Sustainable Social Transformation – качествено образование в Европа за устойчива социална трансформация) – европейска мрежа, която свързва училища, университети и образователни организации с цел насърчаване на по-приобщаващо, уважително и демократично образование чрез проекти, изследвания, обучение, политики и застъпничество.
QUEST насърчава проекти като "Демократично образование в училищата", "Демократично образование в природата" и "Социокрация в училищата".
За слушателите на рубриката "Всичко за образованието" г-жа Паоне сподели: "Преподавах политически науки и международни отношения в университета, така че интересът ми към демократичното образование започна от политическите анализи за важността на демокрацията и за това как може децата от малки да се запознаят със същността и механизмите ѝ на функциониране… Когато започнах да преподавам в университета и видях, че студентите не са мотивирани да учат, се опитах да анализирам защо това е така и защо в предшестващата степен на образованието им образователната система не им е помогнала да бъдат мотивирани. Тези две причини ме накараха да разбера, че е много важно да се подкрепи демократичното образование като процес, който може да помогне на децата да разберат и усвоят демокрацията и да са мотивирани да учат това, което сами желаят.
В. Г.: Защо се насочихте точно към демократичното училище, нали във всички европейски образователни системи присъства предполагам някакъв вид гражданско образование?
М.П.: Има голяма разлика между гражданското образование, осъществявано в стандартното училище, което обикновено представлява уроци, в които учителите обясняват кои са гражданските ценности в съответната страна, и които не предполагат истинско ангажиране на учениците и, от друга страна, това, което се прави в демократичното училище, където децата получават реален опит с демокрацията. Опит с това какво означава да гласуваш, да вземаш решение, да предприемеш действие. Това е много голяма разлика в начина, по който са въвлечени учениците – в първия случай те са пасивни слушатели, във втория – те са активни граждани, ангажирани с въпросите, които ги вълнуват, и това е полезно за бъдещия им живот на граждани.
Във вашия проект вие сте интервюирали учители от повече от 70 стандартни държавни и общински училища в различни европейски страни. Имат ли те готовност и желание да приложат нещо от демократичното образование в своите училища и класни стаи?
В процеса на работа по проекта "Демократично образование в държавното училище" едно от основните неща, от които установихме че учителите се нуждаят, е начини, по които да ангажират учениците си и да ги мотивират да учат, а също и как самите те да се чувстват по-добре, тъй като в момента има голям проблем с професионалното прегаряне и чувството за неудовлетвореност на учителите. Така че в демократичното образование те може да намерят решение на тези проблеми – това показаха отговорите им, защото те смятат, че могат да вземат от демократичното училище позитивни методи и по-специално като начало да въведат някои малки стъпки, чрез които да се опитат да включат учениците във вземането на решения, в избора на дейности за част от деня или сами да предложат теми за изследване."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
Предстои 14-ото издание на Arbanassi Summer Music от 7 до 12 юли в архитектурния резерват Арбанаси. Организират го контрабасистката Юлита Фъсева и нейният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
