През август тази година българската Общност за демократично образование беше домакин в София на годишната Европейска конференция за демократично образование с много гости от различни предимно европейски страни. Сред гостуващите лектори беше Мартина Паоне.
Мартина Паоне е доктор по международни отношения и по политически науки, университетска преподавателка. Интересите ѝ са в областта на пресичането на политиката и образованието. След като известно време преподава в университети, тя осъзнава, че са необходими повече усилия за съживяване на любопитството у учениците от по-ранна възраст. Затова основава първото демократично училище в Брюксел. Опитът на училището разкрива предизвикателствата, пред които са изправени алтернативните образователни институции, на които тя отговаря, като става съоснователка на QUEST (Quality Education in Europe for Sustainable Social Transformation – качествено образование в Европа за устойчива социална трансформация) – европейска мрежа, която свързва училища, университети и образователни организации с цел насърчаване на по-приобщаващо, уважително и демократично образование чрез проекти, изследвания, обучение, политики и застъпничество.
QUEST насърчава проекти като "Демократично образование в училищата", "Демократично образование в природата" и "Социокрация в училищата".
За слушателите на рубриката "Всичко за образованието" г-жа Паоне сподели: "Преподавах политически науки и международни отношения в университета, така че интересът ми към демократичното образование започна от политическите анализи за важността на демокрацията и за това как може децата от малки да се запознаят със същността и механизмите ѝ на функциониране… Когато започнах да преподавам в университета и видях, че студентите не са мотивирани да учат, се опитах да анализирам защо това е така и защо в предшестващата степен на образованието им образователната система не им е помогнала да бъдат мотивирани. Тези две причини ме накараха да разбера, че е много важно да се подкрепи демократичното образование като процес, който може да помогне на децата да разберат и усвоят демокрацията и да са мотивирани да учат това, което сами желаят.
В. Г.: Защо се насочихте точно към демократичното училище, нали във всички европейски образователни системи присъства предполагам някакъв вид гражданско образование?
М.П.: Има голяма разлика между гражданското образование, осъществявано в стандартното училище, което обикновено представлява уроци, в които учителите обясняват кои са гражданските ценности в съответната страна, и които не предполагат истинско ангажиране на учениците и, от друга страна, това, което се прави в демократичното училище, където децата получават реален опит с демокрацията. Опит с това какво означава да гласуваш, да вземаш решение, да предприемеш действие. Това е много голяма разлика в начина, по който са въвлечени учениците – в първия случай те са пасивни слушатели, във втория – те са активни граждани, ангажирани с въпросите, които ги вълнуват, и това е полезно за бъдещия им живот на граждани.
Във вашия проект вие сте интервюирали учители от повече от 70 стандартни държавни и общински училища в различни европейски страни. Имат ли те готовност и желание да приложат нещо от демократичното образование в своите училища и класни стаи?
В процеса на работа по проекта "Демократично образование в държавното училище" едно от основните неща, от които установихме че учителите се нуждаят, е начини, по които да ангажират учениците си и да ги мотивират да учат, а също и как самите те да се чувстват по-добре, тъй като в момента има голям проблем с професионалното прегаряне и чувството за неудовлетвореност на учителите. Така че в демократичното образование те може да намерят решение на тези проблеми – това показаха отговорите им, защото те смятат, че могат да вземат от демократичното училище позитивни методи и по-специално като начало да въведат някои малки стъпки, чрез които да се опитат да включат учениците във вземането на решения, в избора на дейности за част от деня или сами да предложат теми за изследване."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
