За една по-уютна България

Постижима ли е една по-уютна България или какви са възможностите на различните региони в страната за подобряване на средата, в която живеем. Има ли условия за дългосрочни политики – какво е естеството на процесите? По какъв начин се създават и поддържат туристическите маршрути у нас – съществува ли регулация?

Коментар в "Нашият ден" прави Васил Тодев, представител на "Зелено движение” в парламентарната комисия по околната среда и водите, планински водач, съучредител на сдружение "Байкария" и доброволец в акции за почистване на планински и крайградски местности.

"Още на втория месец в парламента, в активно сътрудничество с Министерството на туризма, успяхме да стигнем до подписването на Меморандум между министерството, Българския туристически съюз и 20 неправителствени организации, които се занимават с тази дейност. В рамките на меморандума се съгласихме, най-малкото за това туристическата маркировка да бъде унифицирана, ясно регламентирана и да изглежда по един и същи начин в цялата страна, за да не създава объркване. Това има значение и за безопасността на посетителите в планината."

По отношение на градската среда и условията за придвижване с велосипеди, Тодев е категоричен, че нашите градове изначално не са планирани по този начин. "Правят се някакви усилия, но за съжаление често те не са консултирани с експерти или хора, добре запознати с нуждите на велосипедистите. Оттам произтичат грешки, които впоследствие не улесняват, а в някои случаи направо затрудняват живота на колоездача. 

На всички ни е известно, че велосипедът е един от най-екологичните начини за придвижване в градска среда, тъй като няма емисии, не се използва енергия за задвижването, затова е важна инфраструктурата. Тя е свързана и с безопасността – това е един от сериозните проблеми. Има доста да се работи в тази посока за създаването на благоприятна среда, за да подтикнем повече хора да изберат този начин за придвижване.

Това, което трябва да търсим като бъдещо развитие, е балансът. Естествено, природоопазването е фундаментално важно, но прилагането на по-широк спектър от политики е не по-малко важно. Ние не трябва да се фокусираме единствено върху природоопазването, а тя трябва да гледаме и към местното развитие – към политики, свързани със социални дейности, с образование, със здравеопазване. За мен пътят е именно в тази посока – да се търси едно по-широко проявление на тези "зелени политики."

За политиките, които трябва да се предприемат, за родопската теснолинейка, за оставянето на по-малък въглероден отпечатък, за малките и големите райони и градове, за пътуването между населените места, за заменките – чуйте разговора от звуковия файл.

Снимка – БГНЕС, личен архив