"Художникът, застанал пред голямото платно с разперени ръце, би трябвало да прилича на птица или на бостанско плашило. Виждам се и по двата начина. Рисувайки, аз доизграждам смисъла на своя живот, спасявам се от самотата. Имам вярата, че картините ми ще останат и ще бъдат по-ценни, отколкото сега. Когато усетя, че това, което рисувам, се получава, изпитвам радост, дори щастие. Редом с тях изскача и страхът, че ще разваля нещо. Колкото по-голям опит натрупвам, толкова по-свободен се чувствам. Искам да стигна до предела.", казва Динко Стоев в интервю на Марин Бодаков за сп. "Тоест".
Новата му изложба в галерия "Райко Алексиев" е "ретроспекция на конкретни идеи и продълженията им", "разказва" няколко сюжета, които са познати на почитателите на художника. Те са доразработени, споделя той в текст си към експозицията: "Това са сценарии и герои, които сякаш не мога да изоставя, и които претърпяват периодична преоценка и преработка".
Захапка – захапалият железен прът човек тук е вече с разкървавена уста, кървава дупка, която зее, дори малките бебета са с железни тръби в устата; Коледната приказка е смразяваща и доведена до ужасен край – Дядо Коледа отива на боклука, за да бъде и той като елена си оглозган; басейните, водите изобщо, са места не толкова за пречистване, колкото заплаха, а в автопортрета под душа човекът сам е насочил към устата си струята сякаш да заглуши неистовия си вик, да се удави… "Това са някои от нещата, които се оказва, че цели шейсет и пет години ме занимават… каквото и да значи това", признава Динко Стоев.
Няколкото рисунки с молив на осемгодишния син на художника са лъч надежда в мрачните му констатации за времето и човека.
Чуйте Динко Стоев:
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg