Режисьорът Кирил Александров в документалния спомен "Пътища, пътища…"

Какво е режисьорът? Трябва ли той да умре в актьорското творчество по Станиславски, или нито за миг не бива да се допуска пълно превъплъщаване на актьора по Брехт? Как отговаря на тези въпроси известният български режисьор Кирил Александров, работил в средата на миналия век? 

Книгата "Пътища, пътища..." от театроведа Елена Илиева е посветена на неговата 90-годишнина. Но книгата е и спомен, и документален разказ за това отминало време, за българския театър и за Кирил Александров. 

Тези документални разкази за отминали времена и личности са много ценни, а режисьорът Кирил Александров оставя предвидливо един грижливо събиран архив, който Елена Илиева използва, за написването на книгата по инициатива на сина му Владлен Александров. 

Значима следа оставя Кирил Александров в театрите ни в Асеновград, Пазарджик, Габрово, Благоевград, София, а това са години, в които не е толкова проста работата на режисьорите поради съществуващите идеологеми, но Кирил Александров успява да се справи и жъне успех след успех. 

Той предпочита историческата и съвременната публицистична драматургия, автори като Иван Радоев, Станислав Стратиев, Людмил Стоянов са сред любимите му. Те изместват ранния му интерес към руската и западноевропейска класика. Неговите колеги смятат, че той има нюх към подбора на пиеси, които да се харесат на публиката. 

А каква е лириката, която пише Кирил Александров, можете да разберете от интервюто в звуковия файл. 

Снимки – изд. Валентин Траянов