Георги Динев е директор на Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски". Преди две години галерията отбеляза своя 75-годишен юбилей. От този момент до днес как се осъществява дейността на галерията – има ли нови творби, с които е попълнена колекцията, има ли нови проекти и променено ли отношението на публиката към представените изложби? За това разговаряхме с Георги Динев в предаването, който като художник изследва взаимовръзката между природа, екосистема, връзката между земята и планетите, мястото и ролята на човека в тази променяща се среда и влиянието на изобразителното изкуство върху общественото развитие.
Бургаската художествена галерия е една от най-старите в страната. От септември 1966 г. тя се помещава в преустроената за целта сграда на еврейската синагога, един от архитектурните паметници на Бургас, строена през годините 1905-1910 от архитекта Фридрих Грюнангер. Галерията е създадена със съдействието на бургаски общественици, художници и културни дейци. Началото на нейната дейност е поставено през 1947 г., с тържественото ѝ откриване като "Картинна галерия и музей" в Борсовия салон на Търговската камара, с общ наличен фонд от 58 картини и 6 скулптури.
Съвременната ѝ експозиция е разположена на три етажа. Изложени са едни от най-забележителните творби от фонда на БХГ – живопис, скулптура и графика.
В изложбените зали на първия и втория етаж се представят картини и от бургаските художници от началото на века до днес, чиято морска тематика от бургаското море, допълва атмосферата с уют и стил. На третия етаж е представена постоянната експозиция "Странджански икони", датирана от XVII до началото на XX век. Една голяма част от тези икони, с които галерията се гордее, са спасени от поругателства и унищожение…!
Във връзка със стратегията за развитие на институцията, Георги Динев представи своите идеи за нейната дейност. "Ние сме нов екип и откогато аз отстъпих в галерията, наложихме едно друго темпо на работа и мога да кажа, че ние рязко променихме стратегията на галерията. Тя, стратегията, си беше добра, но някак си времето – по-съвременните условия искат по-голяма динамика. Тъй като в една галерия винаги има постоянна експозиция, а градът не е толкова голям, рано или късно тя омръзва. И за да има по-голямо движение, да има по-чести посещения, и то от различна възрастова публика – и деца и възрастни – моята политика целеше да направим една по-голяма динамика на изложбите, които показваме. Не само от фонда, ами и на сериозни автори, които са юбиляри – завършили 60 или 70 години – не само бургаски автори, разбира се.
И всъщност това допринесе повече за идването на по-различна и по-разнообразна и новата публика в галерията. И ние бяхме удовлетворени от този факт."
Активната дейност на БХГ се допълва с представяне в нейните зали на гостуващи експозиции и колекции, собственост на други художествени галерии от страната и чужбина. Тематичните изложби, с творби от собствения фонд, също привличат вниманието на публиката. Но постоянно развиващата се институция има и някои проблеми. За разрешаването на един от тях Георги Динев сподели своите очаквания.
"След 10-и ноември еврейската общност си върна своята собственост и в момента община Бургас плаща наем, за да съществува Бургаската художествена галерия. И по този повод искам да кажа, че Бургас – четвъртият по големина град в страната – има нужда от една нова съвременна сграда за галерия. Много е красива сградата на синагогата, но тя вече не отговаря на съвременните изисквания за музей и за галерия. Нямаме даже достъп за хора в неравностойно положение. С хранилищата имаме проблеми, защото са влажни и т.н. През 60-те, 70-те, 80-те години тя си е вършила великолепно своята работа, но фондът вече наброява повече от 3200 творби – много ценни неща."
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg