"Действително отговорността е огромна, защото всъщност изборът е кредит на доверие. Колегите очакват университетът да продължи да бъде лидер както в сферата на преподаването на висшето образование, така и в развитието на научните изследвания. И аз ще положа всички усилия да оправдая това доверие."
Това казва в интервю за програма "Христо Ботев" проф. д-р Георги Вълчев, който наскоро бе избран за ректор на СУ "Св. Климент Охридски".
По думите му една от първите му задачи е инициирането на нова система за финансиране на висшето образование, защото сегашната се отразява негативно на всички университети.
"Това трябва да е колективна дейност със Съвета на ректорите, синдикалните организации, министерството на образованието. Ние ще имаме една конструктивна позиция, тъй като досегашният модел на финансиране, организиран около философията "парите следват студента", започна да генерира проблеми в цялата система на висшето образование, включително и в Софийския университет", посочва той.
Новият модел трябва да позволи всичко добро, създадено в отделните факултети и звена, да бъде съхранено, както и да даде възможност за поддържане и обновяване на материалната база. Българските висши училища трябва да се интегрират все повече в европейското пространство, като част от европейските университетски алианси.
"Надявам се преди Коледа да предложа екип, с който да работим за бъдещето на университета и въобще за висшето образование в страната", допълва професорът.
Научните изследвания винаги са били водещи в най-големия университет в страната. Това дава възможност да се разширят начините за финансиране и това да започне да се случва по начина, по който е било замислено първоначално. Трябва се помисли и за нови политики в капиталовите разходи, за може да се отговори на очакванията на студентите за едно много по-приятелска среда, в която те да се чувстват уютно, за да се обучават добре.
Ако се преборим за този нов модел на финансиране, мисля, че ще решим двата основни проблеми. Първо, заплащането на преподавателския труд, на колегите от администрацията и специалистите, които ползваме в многоликата си дейност, тъй като към момента е обидно ниско", твърди проф. Вълчев.
Сред приоритетите на новия ректор е да се увеличи научната видимост на Алма Матер. Ако страната даде възможност за кариерно развитие за реализация на натрупаното, независимо къде са получили своето образование, ще привлечем отново младите хора. Привличането на чуждестранни студенти отваря врати към чужди страни и икономики, чужди общества. По този начин се разширяват и търговските, и политическите контакти. Нужно е да се положат усилия, за да се отворят тези врати и да върнем чуждестранните студенти както в Софийския университет, така и другите висши училища", казва още той.
Проф. д-р Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. в Николаево. Учи в ГПЧЕ "Ромен Ролан", Стара Загора, а впоследствие завършва СУ "Св. Климент Охридски" през 1988 г. Магистър е по история, с втора специалност философия. През 1998 г. получава образователната и научна степен "доктор" в СУ "Св. Климент Охридски", в Центъра по културознание. От декември 2015 г. е заместник-ректор на Софийския университет по учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение. Бил е заместник-декан и на Философския факултет по учебната дейност (2011 – 2015 г.). Проф. Вълчев е ръководител на Катедра "История и теория на културата" (2011 – 2019 г.). Той е научен секретар на Катедрата "История и теория на културата" (2003 – 2011 г.). Ръководител е и на магистърската програма "Мениджмънт и социализация на културното наследство". Член е на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на Софийския университет от 2019 г.Проф. Георги Вълчев е 57-ят ректор на най-старото висше училище в България, като ще го ръководи в следващите 4 години.
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..
За първи път на 14 февруари в дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите. "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg