През ноември музикологът и диригент на консорт "Беншоа" Андрю Къркман беше отличен с наградата за ранна музика на Американското музикологично общество. Причината е последната му книга, която представлява прозорец към музикалния живот в късното Средновековие в църквата в Сент Омер в Северна Франция. Архивът на институцията е изключително добре запазен, което позволява да се разкрият множество детайли от това време.
"Това, което смятам, че можем да научим от подобни архиви, е какво е било ежедневието на хората в тези институции. Не става дума за големите музикални шедьоври, въпреки че и те са част от историческата картина, защото така можем да научим много и за известните музиканти и композитори от тези векове. Но най-интересното е да разкрием как те са функционирали във всекидневието си: как са си изкарвали прехраната, колко им е било заплащано, как са развивали кариерите си от момчета в хора до най-високите постове в църквата. Но освен това човек научава и за личните им отношения, които могат да бъдат доста бурни, а на моменти и дребнави."
Важен акцент в книгата представлява обучението на момчетата хористи към църквата в Сент Омер. Какво разкрива архивът за техния живот, чуйте в звуковия файл:
Но бъдещите проекти на Андрю Къркман с консорт "Беншоа" също предизвикват интерес. Месата на Якоб Обрехт върху италианската мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен вид – само два от четирите гласа са запазени. Но неотдавна музикологът и композитор Фабрис Фич реконструира липсващите две партии – дисканта и тенора – и догодина широката аудитория ще може отново да чуе тази меса благодарение на музикантите от консорт "Беншоа", които миналия месец са записали произведението.
Какво сподели Андрю Къркман за звукозаписния процес на месата, чуйте във файла:
Този вторник (5 декември от 14 часа) в предаването "Музика хисторика" ви срещаме с Андрю Къркман и слушаме изпълненията на консорт "Беншоа" на музика от Гийом Дюфай, Антоан Бюноа, Петрус де Домарто и Йоханес Пюлоа.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg