Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България застава на квантовата карта на света

Академичният съвет на СУ взе единодушно решение за създаване на Център за квантови технологии. Той ще се финансира изцяло на проектен принцип предимно с европейски средства

Снимка: Pexels

Доскоро за квантовите технологии се говореше по-скоро хипотетично и като на нещо от бъдещето, но квантовата революция е на прага ни и имаме шанс да не сме в догонваща позиция.

Център за квантови технологии ще бъде изграден към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", неговата амбиция е да създава научна продукция не само в рамките на факултета или страната, а и да е важен фактор в развитието на квантовите технологии в Европа. Центърът ще развива три основни направления – квантови компютри,квантови симулатори и квантови сензори.

Акад. Николай Витанов и Иво Михов
"Разликата между суперкомпютрите и квантовите компютри е като между автомобил и самолет – ако отиваш на работа, автомобилът върши работа, но ако искаш да стигнеш до Токио, по-добре е да вземеш самолета", каза за "Лабиринти на познанието" докторантът на физическия факултет Иво Михов, който е едва вторият българин, работил на квантов компютър, а след броени дни излиза втората му статия с резултати, измерени на IBM Quantum, в едно от най-добрите списания по физика.
Иво и неговият научен ръководител чл.-кор. акад. проф. дфзн Николай Витанов са сред учените ни, които показват, че и в България може да се прави наука на световно ниво.

Акад. Николай Витанов ръководител катедра "Теоретична физика" при Физическия факултет на Софийския университет, академик на Българската академия на науките в направление "Физически науки", водещ световен учен в областта на квантовата информатика, сред първите 2% на най-добрите учени в света според класацията на Станфордския университет. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН, създател е на първата група в България по квантова информатика, чиито основни интереси са насочени към разработване на квантови алгоритми, квантови симулации и квантови сензори.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05