Доскоро за квантовите технологии се говореше по-скоро хипотетично и като на нещо от бъдещето, но квантовата революция е на прага ни и имаме шанс да не сме в догонваща позиция.
Център за квантови технологии ще бъде изграден към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", неговата амбиция е да създава научна продукция не само в рамките на факултета или страната, а и да е важен фактор в развитието на квантовите технологии в Европа. Центърът ще развива три основни направления – квантови компютри,квантови симулатори и квантови сензори.
"Разликата между суперкомпютрите и квантовите компютри е като между автомобил и самолет – ако отиваш на работа, автомобилът върши работа, но ако искаш да стигнеш до Токио, по-добре е да вземеш самолета", каза за "Лабиринти на познанието" докторантът на физическия факултет Иво Михов, който е едва вторият българин, работил на квантов компютър, а след броени дни излиза втората му статия с резултати, измерени на IBM Quantum, в едно от най-добрите списания по физика.
Иво и неговият научен ръководител чл.-кор. акад. проф. дфзн Николай Витанов са сред учените ни, които показват, че и в България може да се прави наука на световно ниво.
Акад. Николай Витанов ръководител катедра "Теоретична физика" при Физическия факултет на Софийския университет, академик на Българската академия на науките в направление "Физически науки", водещ световен учен в областта на квантовата информатика, сред първите 2% на най-добрите учени в света според класацията на Станфордския университет. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН, създател е на първата група в България по квантова информатика, чиито основни интереси са насочени към разработване на квантови алгоритми, квантови симулации и квантови сензори.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
