Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лидия Димковска и (не)удобството на съществуването

4
Македонската писателка и поетеса Лидия Димковска
Снимка: Емона Цончева

Лидия Димковска е поетеса, писател и преводач от румънски и словенски, издала е 7 книги с поезия и 4 романа, 3 от които са преведени на български, автор е и на сборник къси разкази – книгите ѝ са преведени на 15 езика. Димковска е от поколението македонски писатели, родени през 70-те години на ХХ век. Родена е в Скопие, Северна Македония. Живее в Любляна, Словения.

Димковска е гост на Коледния панаир на книгата и на Софийския международен литературен фестивал, където представи своята книга "(Не)удобството на съществуването".

Творческата биография на Димковска сама говори за космополитната сила на нейните литературни произведения. В това издание за първи път се представя поезията на Димковска в превод на български с цялостен преглед на поетичното ѝ творчество, което талантливо осмисля нашето трагично съвремие. Подборът е направен от стихосбирките ѝ "Раждания от Изток" (1992), през "Огънят на буквите" (1994), "Изгризани нокти" (1998), "Нобел срещу Нобел" (2001), "pH неутрално за живот и смърт".

Според Гоце Смилевски тя се утвърждава като несъмнено най-силния творчески глас от тази генерация. А Поли Муканова казва: "Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки. Читателят ще се докосне до нейните светове – толкова близки и поглъщащи – от индивидуалното страдание до глобалните екзистенциални кризи на XXI век. Така светът, в който живеем, ще се осмисли с цялата ни възможна обреченост и големия смисъл на литературата – да споделяме ранимостта си като лек за човешкото страдание на тази земя. По този начин ще преодолеем (не)удобството на съществуването си. Нашата изначална болка."

Македонската поетеса и писателка гостува и в "Артефир". Какво разказа тя – чуйте повече от звуковия файл. 

Лидия Димковска (1971, Скопие, Северна Македония) е поетеса, писателка и преводачка от румънски и словенски на македонски език. Издала е седем книги с поезия: "Раждания от Изток" (1992, съвместно с Борис Чавкоски), "Огънят на буквите" (1994), "Изгризани нокти" (1998), "Нобел срещу Нобел" (2001), "рН неутрално за живот и смърт" (2009), "Черно на бяло" (2016) и "Гранично състояние" (2021); четири романа, три от които са преведени на български: "Скрита камера" (2004), "Резервен живот" (2012) и "Но-Уи" (2016); американския дневник "Отвъд Л." (2018) и сборник с къси разкази: "Когато напуснах Карл Либкнехт" (2019). 

Нейните книги са преведени на 15 езика. Печели наградата "Студентски сбор" за дебютното си поетично произведение, наградата за най-добра стихосбирка "Братя Миладинови", два пъти наградата за проза "Стале Попов" на Дружеството на писателите на Македония, немската награда за поезия "Хуберт Бурда", румънските награди за поезия "Поезис" и "Тудор Аргези", европейската награда за поезия "Петру Крду", наградата на Европейския съюз за литература за романа "Резервен живот", специалната награда "Европейско културно наследство" за най-добър разказ, словенската за поезия "Чаша на безсмъртието", албанско-македонската награда за поезия "Наим Фрашери" и др. Книгите ѝ са номинирани и за американската награда "Най-добра преводна книга" както за поезия, така и за проза, за немската "Берлински мост", за полската "Европейски поет на свободата" и за международната "Балканика". 

Участвала е в множество международни литературни срещи, четения и творчески резиденции по света. Живее в Любляна, Словения. 112 113 (2009) до последните стихосбирки "Черно на бяло" (2016) и "Гранично състояние" (2021). Димковска принадлежи на поколението македонски писатели, родени през седемдесетте години на XX век. 

Снимки – Емона Цончева, Софийски международен литературен фестивал и Уикипедия

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изкуството на музиката и природата се срещат в Jam on the River

Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..

публикувано на 28.07.25 в 17:40
Велин Манов, Мария Василева и Мартина Йорданова

Дарението на Гауденц Руф на Националната галерия, подредено в изложба

Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..

публикувано на 28.07.25 в 16:14

Писателят анималист разказва…

Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата!  Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар,  кучкар, инженер, но и..

публикувано на 28.07.25 в 14:05

Георги Шашиков: Фаготът като съдба и билет към Япония

В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..

обновено на 28.07.25 в 13:12

Глаголицата вдъхновява художничка за изложбата ѝ "Словото за Мир"

"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..

публикувано на 28.07.25 в 13:10