Често използваме това сравнение като знак за отлично зрение. Чували сме го от много хора, претърпели операция за отстраняване на катаракта. Но знаем ли как да пазим очите си, как да ги щадим и запазим здравето им и в по-напреднала възраст?
В поредното издание "За здравето" зададохме въпросите на проф. Ива Петкова – един от най-опитните хирурзи в областта на офталмологията, преподавател и учител на много млади специализанти. Тя направи изчерпателна "анамнеза" на проблемите в тази сфера и очерта основните и най-често срещани очни заболявания. Продължихме разговора в посока на лечението: терапевтични и хирургични методи, превенция, работа с компютър или други съвременни устройства.
В анализа по темата акцентирахме и върху характерните очни заболявания в различните възрасти, особеностите при децата. Отново се спряхме на популярни диагнози като катаракта и глаукома, херпес зостер, хламидии, очни тумори… В част от диалозите с проф. Петкова се включи и Кирил Чобанов. Редакторът зададе редица въпроси, свързани с т.нар. хранителни добавки, които подхранват очния нерв, с различните видове капки за очи (особено от типа на очните сълзи), с качеството на диоптричните и слънчевите очила.
Съботната ни здравна среща завършихме по традиционния начин – със съвети към аудиторията за правилното разпознаване на симптомите на очните болести, навременната консултация с офталмолог, адекватните мерки на лечение. Разбира се, профилактиката, включително и начинът на живот и хранене, съпътстващите заболявания, също бяха в центъра на вниманието на проф. Ива Петкова.
Следващият ни гост в предаването на 16 декември ще бъде проф. Николай Цанков. С доайена на българската дерматология ще говорим за зимните алергии, кожните проблеми при студ, най-разпространените диагнози в тази специалност. Това ще бъде и последното издание "За здравето" за календарната 2023 година!
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
