Милена Якимова: Антифашизмът не е преданост към Съветския съюз

Какви символите на пропагандата могат да бъдат паметниците, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова, социолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор на книгата "Страх и пропаганда".

"Паметниците са тежки материални репрезентации на пропаганда, но и на памет. Има разлика между тях. Паметникът на Съветската армия без съмнение е чиста пропаганда. Всъщност това не е никакъв паметник, а монумент, който в момента определени групи се опитват да го превърнат в паметно място.

Това място беше станало живо градско пространство независимо от нашите оценки за това красива или некрасива е скулптурната композиция. Мястото беше десимволизирано и десакрализирано. Беше усвоено от младите хора на София, които го използваха за улично изкуство с критични и социални послания, като например акцията "В крак с времето", беше и място за младежки живот на открито и т.н. Само че какво се случи. През август 2013, след като бяха боядисани в розово част от фигурите на монумента, като знак на извинение за участието на България във войските на Варшавския договор, които нахлуха в Чехословакия през август 1968. Та след тази акция се получи официален призив от Руската държава, която назидателно каза паметникът да не се осквернява. Тоест, една чужда държава каза, че това място отново трябва да стане паметно място и че трябва да се махне оттам целият свободен градски живот. Но това място никога не е било българско. Докато се крепи една власт на тези щикове и там има дирижирани чествания, които симулират спонтанност. Но ние знаем, че няма никаква спонтанност в събиранията на хора на публични места по време на държавния социализъм. Когато властта на тези щикове отпадна, това място става място на съвсем друг тип живот. И не е памет за никого."

Сърцераздирателни истории на позиралите за паметника

"Това е сглобена сърцераздирателна история от части от жалба по младост, която е действителна за някакви хора, на които биографичното им минало им се струва по-безгрижно и лишено от проблеми. Другото е чиста фалшификация. Всичките тези разкази трябва първо да се проверят. Но тези истории и авторите им целят да маскират една руска имперска претенция към бивш сателит и непослушно дете, както ни мислят руските имперски глави. Те искат да маскират защитата на паметника като наш роден порив. Това е едно сдвояване, което винаги е протичало – предаността към Съветския съюз да се маскира като антифашистки патриотизъм. Време е да разделим тези неща. Антифашизмът не е преданост към Съветския съюз."

Защо се изграждат такива паметници

"Тези паметници са символ на окончателната победа по една обща матрица, в случая на Съветския съюз, в определени части от Източна Европа. Има матрица. Първата стъпка е създаване на такива фронтове от типа на Български отечествен фронт. Това са инструменти за трайно овладяване на властта от комунистическите партии, които никога не са имали всъщност масова подкрепа. Комунистите в България през 1944 са някъде към 8000 души. Т.е. създават  се някакви антифашистки ужким обединения, които са матрици за захващане на властта от комунистическите партии. Когато унищожат опозицията, тогава се посяват тези монументи. Тук "освобожденската" фигура играе направо страховита роля. Тя е подпечатване на окончателното овладяване на структурите на обществото и тяхното смилане, заедно с личността под този репресивен режим. Край – щом репресивният режим победи, започва посяването на неговите визуални репрезентации, които казват, че това било освобождение. До ден-днешен думата "освобождение" се използва от пропагандата в тази коварна двойна реторика – който отрича Паметника на Съветската армия, значи отрича и Шипка. Това е тази игра на прекрояването. Това е лъжа."

"Паметникът" срещу украинското знаме 

"Тази структурална опозиция, която прави Ваня Григорова, явно ни казва, че махането на паметника е посегателство срещу верността ни към Руската империя. Значи ние заставаме на страната на Руската империя и ще си отмъстим на Украйна, като махнем знамето на Украйна от Общината."

Защо е настояването паметникът да остане точно там

"За да бъде възстановен като ритуално място на памет. Защото, ако е в музей, то музеят е друг вид място на памет. Очевидно има копнежи България отново да е сателит на Русия. Ако четем внимателно какво говори руският президент, има и такива кроежи от другата страна. Това за крайбрежието на Черноморието, че било руско след Руско-Турските войни, е точно такъв пример. Това трябва да се прочете много буквално, а не символично и преносно."

Езикът в защитата на паметника

"Реториката, че махането на този паметник е фашизъм, е доста ретро. Както и че който се противопоставя на руските имперски амбиции, също е фашист. Това също е ретро. Но е много важно да кажем, че ние нямаме език, с който да разделим говоренето за държавния социализъм с цялата му репресивна машина от отхвърлянето на фашизма. Затова и тези хора започват да правят тъждества, при които фашистът вика – дръжте фашиста. Наистина тези тъждества са чисто пропагандни трикове – който отрича Паметника на Съветската армия, е фашист, защото отричал антифашизма. Но всъщност този паметник е паметник на завладяването на България. Той е паметник на съюза между една окупационна армия и местните комунисти, които по това време не са много."

Президентът и "политическите последствия"

"Да, несъмнено ще има политически последствия от махането на паметника, като например свиване на подкрепата към г-жа Ваня Григорова. Да, прав е, ще има такива политически последствия. Правя тази връзка, защото се видя, че без автобуси и специална организация никой няма да отиде спонтанно нито в парламента, нито никъде, за да пази паметника. Могат да се организират разни русофилски кръгове, но няма тяга, няма гражданска енергия, която да иска да го пази този паметник. Защото той не е ничий.

Някои хора може с копнеж да си спомнят как са се ондулирали през седемдесет и някоя година, взимали са червените карамфили и са се срещали там със свои приятели. Но тези хора няма какво друго да пазят освен този спомен по червените карамфили. Така че видя се, че няма кой да ходи и да го брани този паметник, защото той не е памет, докато ритуалистиката му не се крепи насила. Но всъщност най-важно от всичко е, че това, което днес правят Областната управа и Столичната община, не е просто в изпълнение на предприети нормативни актове, започнали от от 1993 г. То е изпълнение на това, което поискаха от БСП и "Възраждане", те поискаха това място да се сакрализира отново. Кога го поискаха? След като от Кремъл го поискаха. Тук се вижда, че няма гражданска подкрепа това място на памет и почит. Тоест паметника го бутнаха "Възраждане" и БСП, които настояваха той отново да стане сакрално място, а щом никой не иска той да е сакрално място, какво по-естествено от това да бъде махнат."

Медиите и паметникът

"Те предпочитат паметника пред темата за българската прокуратура, която прекрати разследването срещу Владислав Горанов, Бойко Борисов и Севделина Арнаудова по казуса "Божков", защото много по-лесна е отработената реторика на скандала. Тя много по-бързо се задейства. Политическите централи също заемат позиции, а медиите са лениви и често правят това, което им подават от централите. Има една празнота. Ние не сме разказали собственото си близко минало, ние, като общество, не като отделни изследователски центрове. Някаква съществена част от нас, тоест времето, в което сме живели, в което сме ставали каквито сме, ни е недостъпно, когато няма разказ за него. Значи ние нямаме достъп до част от самите себе си."

Чуйте разговора от звуковия файл.

Снимка – Георги Нейков, БНР