100 години от рождението на големия преводач Георги Куфов

Георги Куфов е едно от големите имена сред българските преводачи от втората половина на ХХ век. Широката му култура, основана на детайлно познаване на гръцката и френската литература, философия и история, както и разкрепостеното мислене, му отреждат това водещо място. 

Достатъчно е да споменем класическите му преводи на Никос Казандзакис – "Алексис Зорбас", "Рапорт пред Ел Греко", "Капитан Михалис", "Последното изкушение", Костас Варналис – "Диктаторите", Мелина Меркури – "Родена съм гъркиня", Дидо Сотириу – "Мъртвите чакат" и "Окървавена земя" или преводите му от френски на Габриел Шевалие – "Скандалите в Клошмерл", Мопасан – "Избрани съчинения", Жорж Сименон – "Затворът", Марсел Еме – "Човекът, който минаваше през стени", Роже Ескарпи – "Литератрон", Марсел Паньол – "Топаз", Жул Верн – "Архипелагът в пламъци" и др. 

Георги Куфов е награждаван многократно за преводите си, но през 1998 г. той получава най-голямата награда на Гърция, присъдена от президента Константинос Стефанопулос – Златен кръст на Почетния легион, за цялостната му литературна дейност и за приноса му за развитието на българо-гръцките отношения. 

Освен блестящ преводач, Куфов е и памфлетист, задълбочен публицист, майстор на фейлетони, пародии. Безпощадно е перото му в областа на политическата сатира поднесена с френски финес в книгите му "Сатурналии" и "Парадокси на демокрацията".

В предговора към "Скандалите в Клошмерл" на Габриел Шевалие, един от прекрасните му преводи, Куфов пише "Смехът – това е, струва ми се, вторият забранен плод, който човекът е откъснал. А понякога той е по-забранен и от първия. Защото няма нищо по-убийствено от смеха. Той е бомба, която може да срине и най-барикадиралия се авторитет. Тираните от всички времена са бягали от смеха като от чума. Ала анекдотите – тези ръчни гранати на обикновените хора, са ги улучвали и през най-дебелите стени на самоизолацията."

Този месец се навършват 100 години от рождението на Георги Куфов. Какъв е неговият принос за българската култура и какъв човек беше големият наш преводач – чуйте разговора с неговата внучка Елена Куфова и неговия ученик в превода на Казандзакис Иван Генов.