Деца, маскирани като лястовици, пеликан, саблеклюн, кокилобегач, летни бърнета, бракониери и полицаи се качват на сцената и представят пиесата "Да опазим Бургаските езера". Децата са от ОУ "Христо Ботев" и играят постановката в читалище "Пробуда 1927" кв. Долно Езерово.
Инициаторка на спектакъла е Красимира Гавраилова, зад идеята застава и ръководството на училището. Автор на пиесата е преводачът, сценарист, режисьор и доброволец Александър Маринов Санчо и е предоставена за свободно поставяне от ученици от бургаските училища, които се намират близо до езерото и обитателите му. Декорите и костюмите осигурява Българска фондация "Биоразнообразие", нещо повече – предоставя ги на всяко училище в Бургас и региона, което реши да постави пиесата.
"Участието в пиеса е чудесен начин децата да бъдат въвлечени в една по-различна форма на образование и свързване с природата и нейното опазване. У нас това още не е разпространена форма на образование, а е чудесен начин да въвлечеш децата, да ги запалиш. Читалището ги прие и вероятно част от тях за първи път влизат там, а за нас беше страхотно да видим как те горят в тази идея.
Пиесата е страхотна – от една страна има положителни герои – различните видове птици, има и отрицателни герои – бракониерите, тези, които изхвърлят отпадъци; има полицаи, има природозащитници – вероятно най-желаните роли", разказва Радостина Ценова от фондация "Биоразнообразие". Тя споделя, че пиесата на Александър Маринов е била подготвяна за сцена точно преди пандемията, а после благодарение на учениците от ОУ "Христо Ботев" вижда бял свят. И може да бъде играна от нови поколения и випуски деца, които се въплъщават в различните обитатели на езерото, опознават го, научават за опасностите, които го заплашват и за начините то да бъде опазено.
Чуйте разговора, в който Радостина Ценова разказва и за други инициативи, свързани с деца и образование, както и за специалния календар, посветен на живите пясъци, като идеята е продажбите му да подпомогнат опазването и съхранението на дюните, за да не ги гледаме само на красиви снимки.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
