Ръководството на БНР сметна за недопустими и категорично отхвърли опитите за намеса в редакционната политика на медията.
Случаят с неизлъченото интервю на извънредния и пълномощен посланик на Руската федерация Н.Пр. г-жа Елеонора Митрофанова не трябва да бъде използван за политически цели и внушения, категорични бяха от обществената медия.
Само преди седмица Програмният съвет на Българското национално радио очакваше да чуе интервюто, направено по-рано от журналиста от програма "Хоризонт" Петър Волгин с посланик Митрофанова, което да бъде излъчено в събота в предаването “Политически НЕкоректно”. Това не се случи.
Изникват въпроси, които се нуждаят от коментар по повод необходимостта от рутинен ритмичен редакционен процес в съответствие с етичните стандарти в Българското национално радио.
Директорът на програма “Христо Ботев” и член на Програмния съвет на БНР Кин Стоянов гостува в предаването “Мрежата”, за да проследи хронологията по случая и защо са били вкупом обвинени, първо, че са се забавили, второ, че са се повлияли от изявление на конкретен политик, да посъветват ръководството на програма “Хоризонт” да спре точно това интервю. Коя е причината това интервю да бъде спряно с такава категоричност?
Дали ръководството на БНР ще осигури пълна прозрачност по казуса с интервюто на посланик Митрофанова, което не беше излъчено в предаването "НЕкоректно" на програма "Хоризонт"? Ето как коментира в ефира Кин Стоянов:
"Когато говорим за цензура, нека да говорим и за правото на протест. Така, както навремето колегите от програма “Хоризонт“ през 2001 г. след злополучния избор на Иван Бориславов за генерален директор на БНР, изразиха своето право на протест и отказаха да четат новини. Те лишиха българското общество от правото му да бъде информирано. Тогава именно изгря звездата на Петър Волгин и Силвия Великова, нека да не забравяме това", припомни директорът на програма “Христо Ботев“.
По думите му "членовете на Програмния съвет на БНР са колеги, които са от дълги години в професията, и изразихме правото си на протест с аргументиран вот това интервю да не бъде излъчено".
"За мен това не беше интервю, защото интервюто си има своята жанрова специфика, за мен това беше един дружески разговор между един дипломатически представител, който не се държеше като посланик на чужда държава в друга суверенна държава, а се държеше като генерал-губернатор на територията. А неговият събеседник услужливо му подаваше топката", допълни Кин Стоянов.
"В интервюто имаше страшно много неверни факти и обстоятелства. Водещият така и не попита посланик Митрофанова защо на 5 септември СССР през 1944 г. обявява война на Царство България.
Един колега, член на Програмния съвет, беше най-красноречив, като каза, че няма никакъв проблем с това посланик Митрофанова да даде интервю в БНР, но трябва да бъде взето от друг журналист. А най-добре е Петър Волгин да интервюира, да кажем, генералния секретар на НАТО и тогава ще изпълним нашата обществена функция", каза още той.
Кин Стоянов коментира нуждата от рутинен, ритмичен редакционен процес в съответствие с етичните стандарти, разписани в БНР.
"Платоновият модел на идеалната държава сочи, че има вóини, които пазят както царете, така и работниците. Те, според неговите препоръки, трябва да тренират гимнастика, за да са силни и да отблъскват враговете, и трябва да изучават поезията, за да бъдат духовно чувствителни и да не обръщат своята сила срещу собствените си граждани. Журналистите в съвременния свят са като вóините от "идеалната държава" на Платон. А правилата са Етичният кодекс в журналистиката, както и правилата за редакционната дейност. За да не може журналистиката да се превръща в пропаганда.
"Когато ти се сблъскваш със силно противоречие със своите етически разбирания за професията, твоята позиция нещо да бъде или да не бъде обнародвано е въпрос на протест, това вече не е цензура", допълни още той и припомни една епиграма за свободата на словото:
Напразно във свободен стих
ти свойте стихове си писал.
В тях търсих, ала не открих
нито една свободна мисъл."
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
