Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бориса Сарафова и сладките хапки в актьорската професия

Снимка: личен архив

Когато най-лесният начин да се самоубиеш, е да си теглиш един куршум в душата – тогава при всички положения е настъпил онзи повратен момент, в който трябва да избереш да видиш красивото в живота. Защото го има, дори и да нямаш очи за него все още. То е в цъфналото дърво насреща, в чудатите форми на пухкавите облаци в небето, в дядото в метрото, който е спретнат, фин и усмихнат, въпреки годините и ударите на времето. То е в надеждата, която е дълг, в семейството, което е любов и грижа, но и желана отговорност. То е неизбежното страдание и избраното отчаяние, то е мигът, в който от кабелчето, което свърза микрофона ти с радиоапарата на мнозина, ти откриваш тайната на Вселената.

Сигурно звучи прекалено абстрактно и някак романтично за човешкото съществуване, подложено на постоянно оцеляване в днешния колкото технологичен, толкова и напълно аналогичен свят, но за Бориса Сарафова нещата са точно такива.

Тя вярва, че в пътя на актьора идва ден, в който той дава спасението на човека, паднал в капана пълнота безнадеждност:

"Трябва да знаем, че никога не знаем кога в публиката ще има някой, който ще ни види и ще продължи напред", казва Бориса. - "Аз описвам театъра и професията си като мисия. Продължавам да вярвам и съм сигурна, че за цялата кариера на един актьор - може дори само един път да се случи - има момент, в който в публиката се намира човек, който е тотално отчаян от живота, (…) и някой от нас ще бъде причината този човек отново да повярва. Да започне да мечтае, да се хване, да се извади и да продължи да живее с нещо, което е видял и е разбрал сам за себе си."

Бориса Сарафова-Черкелова цялата е комедия, но от онази хубавата - която докато те разсмива до сълзи, те замисля за най-съкровените и лични за теб неща. Завършила е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, играла е в Смолянския театър, все още е част от трупата на Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен, родния ѝ град. Озвучавала е детски филми, гледали сме я в "Апарт" - документалния спектакъл, който ни среща с живота на артистите със сребро в косите, в "Опашката" на Захари Карабашлиев, в "Антигона". Скоро ще я гледаме и в сериала "Съни бийч" и филма "Гунди – легенда за любовта". Бориса заразява със смях, буди емоции и чувства, цялата е енергия, любов и живот.

"Да се срещна с толкова много актьори, които съм гледала и на които се възхищавам, и изведнъж да се окажа до тях - това е изключително вълнение, чест и удоволствие" - казва тя за игралния филм с режисьор Димитър Димитров, който ще разкаже историята за човека зад легендата Георги Аспарухов. – "Благодаря за това, че решиха да направят този филм и мисля, че има голяма магия около него. Живот и здраве, през 2024-та, много хора нямаме търпение да го гледаме. Ще бъде един истински човешки, пълен с емоция и любов филм. А какво по-хубаво от това нещо да е пълно с любов?!"

В навечерието на Бъдни вечер Бориса Сарафова говори в ефира на "Кино с думи" за последните четири години от живота си, в които е започнало израстването ѝ като личност, жена и актриса, получила най-главната роля от всички - тази на майка. Разказва за сладката хапка Райнето - персонажа ѝ в "Гунди - легенда за любовта", за идеята човек да се заобича, хареса и приема, за да може така да помогне и на себе си, и на околните, за непрестанните въпроси, които си задава, и за любовта, която винаги, ама абсолютно винаги е смисълът на всичко.

"Вярвайте, и не просто вярвайте, а знайте, че всичко ще бъде и е наред!", каза тя на слушателите на програма "Христо Ботев".

Целия разговор чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Когато розите танцуват

Днес в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Когато розите танцуват" от Валери Петров. Тя е една от емблематичните пиеси в репертоара на театъра, чиято първа реализация е през 1961 година под режисурата на Гриша Островски. След 64 години режисьорът и актьор Николай Урумов се нагърбва с нелеката задача да постави..

публикувано на 27.02.25 в 17:06

Класически интерпретации на песните на Едит Пиаф в концерта "Едит Пиаф – песента на любовта"

Тази вечер ще се състои концертът "Едит Пиаф – песента на любовта". Той отдава почит към творчеството на легендарната французойка, от рождението на която се навършват 110 години през 2025 г. В концерта ще участват двете солистки на Държавната опера в Бургас – сопраните Мария Цветкова-Маджарова и Нона Кръстникова. На пианото ще бъде Страцимир Павлов,..

публикувано на 27.02.25 в 16:40

Творческа вечер "Морето е живо", посветена на Тома Бинчев

Днес, 27 февруари ще се състои творческа вечер "Морето е живо", посветена на поета и журналист Тома Бинчев. Организатор е софийският филиал на Съюза на свободните писатели. Литературният критик доц. Георги Цанков и литературният историк проф. Михаил Неделчев ще направят обзор на творчеството на поета. Артистичен прочит на част от творбите ще..

публикувано на 27.02.25 в 16:23
Снимката е илюстративна

Какви промени трябва да настъпят в начина на избиране на проектите за финансиране от НФЦ

Да се върне в нормативната уредба правилото за оценяване на кандидатстващите за финансиране проекти към Националния филмов център, при което се стига до най-вярната средноаритметична оценка между всички членове на комисията, както и всички, получавали помощ от изпълнителната агенция, когато бъдат избрани чрез жребий за членуване в съответната..

публикувано на 27.02.25 в 16:08

Три произведения на Симон дьо Бовоар в един елегантен том

"Определят мъжа като човешко същество, а жената като женска. Всеки път, когато тя се държи като човешко същество, казват, че имитира мъжа." – Симон дьо Бовоар В "Нашият ден" насочваме вниманието си към един елегантен том, събрал три от белетристичните произведения на Симон дьо Бовоар . Те излизат в превод на Румяна Станчева, в елегантно..

публикувано на 27.02.25 в 13:18