"Певци с барабани" е роман с необикновена съдба, морален пристан сред хаоса на днешния ден, едно вълнуващо и увлекателно четиво, а авторът му Лао Шъ е един от най-почитаните съвременни класици на китайската драматургия и литература (1899 - 1966). Изданието е част от серията на българските издатели "Виж Китай". Преводът от китайски е от Евгений Карауланов, а редакцията и встъпителна студия към книгата прави проф. Калина Стефанова.
"Когато човек прочете "Певци с барабани" има чувството, че е живял в Китай в онези турбулентни години на войната (1937–1945 г.) и е станал свидетел на гигантски размествания от всякакъв характер. Голямото богатство е, че въпреки цялата мъка, страдания и трагедия, описани в романа, читателят е дарен с особена светлина. Тя идва от усещането за яснота. Яснота за това къде е разликата между фалшивия морал на порядките – онова, което е измислено и постановено от хората, и истинският морал – моралът, даден ни свише.", споделят българските издатели.
Необикновена е съдбата и на "Певци с барабани" и на нейния автор, както и на българския ѝ преводач от китайски. В техния живот и чрез техния живот – на книга, автор и преводач – се срещат и се пресичат далечни светове, традиции, култури и епохи като си подават ръка, допълват се и се обогатяват, за да се разшири нашият хоризонт.
Лао Шъ написва романа по време на престоя си в САЩ (1946 - 1949 г.) и участва в неговия превод от китайски на английски, като сам предлага и прави промени в оригинала.
В Америка през 1952 година излиза и първото издание на книгата на английски език. По това време Лао Шъ е вече обратно в родината си и участва дейно в културния ѝ живот, но така и не предлага романа за издаване в Китай. През 1966 година той става жертва на Културната революция, а по-късно част от ръкописите му се изгубват, сред които и китайският оригинал на "Певци с барабани".
След реабилитацията на Лао Шъ, през 1978 година, се поръчва превод на романа от английското му издание на китайски език. За преводач е избрана Ма Сяоми, която е не само голям познавач на творчеството на писателя, но и на него самия. И двамата се познават още от детството, когато Лао Шъ я води на представление на семейство певци-разказвачи на балади под съпровод на голям барабан - впоследствие прототип на главните герои в романа.
Преводачката Ма Сяоми прибавя изразни средства, които са в стила на автора, и съкращава онова, което смята, че не е характерно за него. След нея група литературни експерти продължават този процес, за да се постигне възможно най-голяма близост до оригиналния стил на Лао Шъ. От това китайско издание на романа е направен и настоящият превод на български език.
"Докато четете "Певци с барабани" ще пътувате в претъпкан с бежанци параход нагоре по течението на река Яндзъ и ще примирате всеки път, когато трябва да се премине поредният смъртоносно опасен праг. Ще преживеете опожаряването на планинския град Чунцин от японските бомбардировки, бягайки от него в близките малки градчета, а после, когато настъпи сезонът на мъглите и вражеските самолети не смеят да летят, ще се върнете обратно там и ще градите живота си от нула, и така отново и отново, докато дойде краят на войната и се качите пак на претъпкан параход, само че сега обратно – по течението на Яндзъ и на път към дома.
И през цялото това време ще мислите за театър, ще ходите на театър, ще живеете за театъра и благодарение на него. Само че това не е този театър, който познавате, а друг, където артистите са едновременно певци, разказвачи и музиканти и тяхното изкуство много лесно пътува, защото имат нужда само от гласа си, от един голям барабан и триструнна лютня, за да разказват балади и да карат публиката да се захласва или пък да им обръща гръб и да ги зарязва.
През цялото това време ще бъдете и част от семейството на Баоцин – майстор на това изкуство, майстор и на изкуството да се изправяш неизменно след всяка житейска превратност. И после трудно ще забравите хората от това семейство. Приятно четене!", пожелават българските издатели на серията "Виж Китай".
Действителността - тя е главен герой на милиони филми. Ако погледнем към програмата на 29-ия София филм фест тя отново няма да изневери на себе си. На документалното кино отдавна не са му достатъчни само едно интересно събитие или една интересна личност, та дори представяне на социален проблем. Сякаш всички теми са вече експлоатирани, визуалните..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл – "Хора, места и вещи" от Дънкан Макмилан. Пиесата на известния британски драматург е писана през 2015 година и сега оживява за първи път на българска сцена в постановка на режисьора Боян Иванов, който е работил по превода на Любов Костова...
П етима млади графици от Пловдив представят днес селекция от произведенията си в първата графична галерия в града под тепетата "Абрис". Младите пловдивски художници са се обединили в група, която са нарекли "Три Шест Пет". Графиките могат да бъдат видени до 24 март. Трима млади мъже и две дами, които са завършили заедно Академията за музикално,..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим умовете ни да са хладни, а вицовете – горещи, сиреч съвсем нови. От друга страна, наясно сме със силата на старите вицове в определени моменти и според ситуацията не се колебаем да ги използваме. Тази седмица ситуацията бе такава, че стар виц ще има в неделя веднага след новините в 18 часа, но освен него, можете..
Изложбата "Между карикатурите на Милко Диков (1930-2023)" на "Шипка" 6, може да се види до 26 март. Милко Диков е сред най-награждаваните ни карикатуристи, работи в областта на политическата, семейната и еротичната карикатура. "Естетиката на неговата рисунка е много особена – казва проф. Анри Кулев – Първо, той е категоричен график – дали това,..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg