Символите на червеното при Ева Гочева

Авторката Ева Гочева представя новата си стихосбирка "вечночервено" – летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. 

Книгата надгражда стилистично и езиково "Съвсем друга история", разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени– за това, което четем между редовете на поезията.

Червеното при Ева има много символи – на любовта, но и на болката, на войната:

"войната е смърт
за която не сме плащали
войната е смърт която ни плаши
много повече от самата смърт"

В една от творбите, тя прави сравнение между любовта и липсата. И задавате въпроса любовта или липсата ни задвижва повече, как липсата и любовта се припокриват. Писането с малките букви също е символ, един бунт срещу езика, например румънски драматурзи с него се противопоставят срещу различни социални проблеми, Гочева казва, че изразява свободата на нейните стихове.

"в този прогнил като ябълка свят
в който Ева се е самоотхапала
и войната бедствията пандемията
ни въртят като месо
в центрофугата на устата".

Представянето на стихосбирката на Ева Гочева "вечночервено" е на 6-и януари в столичен бар.