Празнуваме деня на Христовото кръщение – Йордановден

Както всяка година на 6 януари честваме един от най-обичаните празници – Йордановден. Празникът е посветен на кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. Наричаме Йордановден също и Богоявление, защото по време на кръщението от небето се спуснал Светият дух, в образа на гълъб и кацнал върху рамото на Исус Христос. Това е и празникът, който отбелязва края на поредицата от "Мръсните дни". Доцент д-р Петко Христов, от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей, припомни символиката и особеностите на този ден – какво знаем и не знаем за "мръсните дни", какво е значението на водата и с какво се свързва леденото хоро и "хвърлянето" на кръста. Свързахме се и с един известен именник – Йордан Ефтимов – поет и литературен критик, за да научим как той приема обичаите и традициите на този ден.

За доцент Христов идеята на българските празници е хората да усетят смисъла да са част от една задружна общност, която споделя и радостите и надеждите.

"Винаги съм казвал, че вярата, отношението към духовното, към отвъдното, към Бога е нещо, което го има в българина, под различни форми. Българинът, колкото и да е странно, вярва – не, разбира се, в тази наложена доктрина, която институционално е организирана – не винаги! Тук веднага се сещаме – на днешния празник честваме и годишнина от рождението на Христо Ботев – за неговото "О, мой Боже, правий Боже! Не ти, който си в небесата, а ти, който се в мене, Боже..!" Важното е, че все пак една вяра има. И което е за мен особено важно, че подобни празници ни карат да правим неща, които ни създават чувство за общност. Това чувство на празнично единство е нещото, което всяко ново поколение изработва за себе си. Което е много важно в днешното обществено разделение, ситуация, както искате го наречете…"

На Йордановден "мръсните дни" си отиват, но какво символизират тези дни?! Защо е важно да знаем поне малко за тяхното значение. Защото познаването и споделянето на традициите, може да помогне да изразим това чувство на общност, както сподели доцент Петко Христов.

"Така наречените "мръсни дни" – всъщност терминът "мръсни дни" не е от това, че те са замърсени. Мръсно идва от благо, от мазно, нека така да го кажем. Това са единствените две седмици в християнския календар, когато не се пости, дори и в сряда и петък. Всъщност става дума за това, че според предмодерните представи на българите, годината си отива и буквално – така го обясняват в етиологичните легенди, т.е. легендите за произход – казват: светът става като решето! Отвъдният и нашият свят стават като едно цяло. Затова през мръсните дни бродят всякакви демонични и сили от отвъдното – караконджоли, таласъми и т.н. Активизира се границата между световете – става пропусклива. Това е свързано с две неща, разбира се. Освен демоничните нечисти сили и предците ни също са с нас.

Неслучайно на Бъднивечерската трапеза се смята, че и живите и мъртвите са там заедно. И всички трябва да бъдат там, включително и пеленачетата. И когато се раздава късмета, когато най-старият мъж в къщата – по идея, но може да бъде и най-старата жена – когато раздава Боговицата, всеки получава своето парче!"

Йордановден отваря ритуалите, свързани с водата и с очистването. Ако началото на мръсните дни е поставено по-скоро с ритуали с огън, с времето, в което обикалят маскираните мъже – в Западна България сурвакарите, т.е.  това е моментът, когато отвъдният свят е дошъл при нас, вече с Йордановден, Ивановден и Бабинден започва очистването, започва слагането на границата. Неслучайно водата в представите на българите – и не само на българите, а и на много други народи – водата е границата! Водата е границата с отвъдното и затова тя трябва да бъде поставена отново. Водата трябва да бъде кръстена. И след това и младежите, които са били сурвакари и те отиват в черквата и кръщават този, който ги е водил, т.е. поливат го с вода, така да го кажем. На Ивановден кръщават младоженците, които са минали през сватбения ритуал през годината, водят ги на реката да ги окъпят, кумовете поливат с вода кумците, младежите, които са участвали в маскарадните обиколки. И най-важното, разбира се, на Бабинден, това е една поредица от трите обредни дни, на Бабинден, тази, която стои на входа и на изхода на света – бабата, която помага при раждането. Тази, която поема новия живот от отвъдното в ръцете си - тя съответно трябва да се умие, т.е. тя също трябва да се очисти и да мине през ритуала с водата."