Властта обича да е фотошопната

Разследващи журналисти коментират изминалата година и работата си. В  "Мрежата" имат думата Лалка Димитрова от "Дарик- Бургас", носител на наградата "Червена линия – журналистиката срещу корупцията" на АКФ, Емилия Данкова, гл. редактор на "Севлиево онлайн" и автор в платформата "За истината", носител на наградата "Златен ключ" на програма "Достъп до  информация", носител на наградата "Червена линия – журналистика срещу корупцията" на АКФ, Мария Димитрова, гл. редактор на "Зов нюз" - Враца, дългогодишен автор на "Черната книга на правителственото разхищение", автор в платформата "За истината", срещу нея бе заведено SLAPP дело. 

Три журналистки, които имат пряк сблъсък както с корупцията и с цензурата, а така също и с дезинформацията, и коментират илюзиите си, истината, която понякога или често е губеща страна в борбата с корупцията и хибридната война, скъсаната връзка между власт и медии, битката на обективната журналистика, и достатъчно ли е само да имаш гръбнак, кураж и добро образование, за да се изправиш срещу неправдата. Минута мълчание за медийната грамотност  на българина.

Глад за "мулета"

Лалка Димитрова: "На тази тема точката не е сложена, след нея стои толкова голямо многоточие, че краят му не се вижда. Какво имам предвид? Незаконната миграция, която е особено актуална, включително и в контекста на присъединяването ни към шенгенското пространство, отключи един след друг още много проблеми освен с поголовното вписване в официалните регистри у нас на мигранти като астрални близнаци, с една и съща рождена дата, от един и същ град, което пък дава възможност за легитимация на анонимни лица, чийто произход се приема на сляпо доверие. Оказа се, че ние нямаме и достатъчно преводачи от арабски езици, които да извършват езикови обследвания, за да се установи дали тези хора са действително от държавите, които са посочили в бланкетните декларации. 

Освен това напливът по границата е толкова голям, че бизнесът с нелегалния трафик започна да изпитва и хроничен глад за кадри. Дори в интернет видях че се появиха свободни работни позиции за така наречените "мулета". Актуалните  предложения за персонал, посочени в интернет, изискват: чисто съдебно минало и шофьорска книжка категория "Д". Говореше се, че имало и хора, които изпращали автобиографиите си на посочените координати, но това звучи като виц. Извън хумора открих една справка за трансгранични воаяжи на 35-годишен молдовки трафикант, който преди ареста му в Бургас за незаконно транспортиране на сирийци, в рамките на няколко месеца, с един и същ автомобил, е преминал  гранично контролно-пропускателните пунктове в страната ни цели 34 пъти, като по-голямата част от дните, проверих, се оказаха почивни. Тук говорим за трансгранична престъпност. И нали не съм аз единствената, която се съмнява, че този човек няма как да е действал без чадър? И още един много голям проблем. Оказва се, че тези глоби, които налага съдът по обвиненията за трафик за мигранти, основно са несъбираеми. /…/“

Скъсаната връзка  между медии и управление

Емилия Данкова: "Аз отдавна имам това усещане. Знаете ли защо имам това усещане? Защото след всяка по-сериозна и тежка задача, по която работя, след всяко разследване, което ми е отнело повече време и е изисквало повече внимание и задълбочена работа, и проучвания, след като това излезе на бял свят, след като публикувам поредица от статии, както беше със случая, за който получих наградата "Червена линия“, си задавам въпроса "И какво от това?“. Много често напоследък ми се случва да си задавам този въпрос. Ще ви дам конкретен пример. Съвсем наскоро, в първия работен ден на 2024 година, в Севлиево, беше назначен нов заместник-кмет. Човек без грам, без ден, без час административен опит. Човек, който цял живот е работил като фотограф, прекрасна професия, много добър фотограф, но той стана заместник-кмет на Севлиево само заради това, защото е приближен до управляващите, защото като дългогодишен общински съветник е подкрепял всички решения на управляващите. И аз написах какво мисля за това и... той продължава да бъде заместник-кмет и най-вероятно ще изкара целия си мандат. 

И  какво от това, че съм разкрила злоупотребите в държавната психиатрична  болница в Севлиево? Да, директорът е уволнен, но той отново е на служба, този път в Общинската болница, иначе казано, пак е на хранилката и нищо повече не се е случило овен това, че е сменил едно място с друго. Това е нещото, което най-много ме тормози, измъчва и обезкуражава на моменти, и за съжаление тези моменти стават все повече. Та няма я връзката между управляващите, между властта, между одържавените хора, които трябва да взимат решения, и нас, които правим разследванията."

Лечителят Телесфор – символът на Вършец

Мария Димитрова: "Последната тема, по която работя и която е тема в развитие, е какво се случва с музея във Вършец. Малко над четвърт милион европейски пари са потънали в недовършения проект за цялостното му обновяване. Това е много интересна тема, предполагам че и слушателите знаят, че Вършец е балнеолечебната перла на Северозапада, но за да се случи това наистина, трябва много неща да се променят в града. 

Към този момент Вършец остана без музей и без градска галерия след един скандален ремонт и средства, които са похарчени не за да се довърши ремонтът. След което глобата, санкцията към ДФЗ Общината изплаща, след като продава два общински имота. Това е скандалното, но тъжното е, че един град остава без музей, който е събиран от самите местни хора. Експонатите в този музей са от археологически  разкопки, които са намерени, когато са строени различни хотели или къщи. Хората са събирали всичко това, съхранявали са го и са създали свой музей, който сега не съществува. Не е ясно по какъв начин се съхраняват експонатите към момента, а има доста ценни между тях. По същото време е затворена и галерията. Това е темата с продължение, по която работя."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – личен архив и Pixabay