Насилието в името на каквато и да било идея не подлежи на извинение

"Имаме доста публицистика, написана след 1989 година, когато вече имаше възможност да се разкриват престъпленията на комунистическия режим – но публицистиката много често е небрежна. Трийсет години след промените в България все още нямаше сериозно изследване на писателите и Народния съд, накрая се хванах и го направих. Но за мен този дефицит беше доста стъписващ. – казва проф. Пламен Дойнов, ректор на НБУ,  за причините за написването на новото му изследване "Освен терора: Моделиране на новия писател на НРБ.1944-1956".

"Непосредствено след 9-и септември имаме много жертви, извън столицата също, не само на писатели, но и на водещи журналисти. С един замах, много бързо, още първите месеци след 9-и септември се премахват потенциално опозиционните автори, има и художници като Райко Алексиев. Без съд и присъда, извлечени от домовете, убити или самоубити. Има един много бърз хуманистичен извод , който можем да направим, че насилието в името на каквото и да било няма никога, никакво оправдание."

Според проф. Дойнов сложното за анализ е, че епохата на комунизма не е кратка и не е еднаква. В нея има различни периоди – на размразяване и стагнация. Така че е трудно да се обобщи на едро, нюансите и разликите в различните години са твърде много.

"Тенденцията по завръщането на риториката от тези размирни години е тревожна, защото е симптом за политически и геополитически очаквания. – смята проф. Дойнов – Лепеното на етикети е много характерно за тази епоха, да наричаш някого "фашист" – това е абсолютната лексика на комунистическите функционери до 1955-56 г. Този филм сме го гледали, това е хранителната среда на насилието. Историята никога не се повтаря буквално, но се завръща със свои забравени гласове и недозабравени вождове. Трябва да я познаваме добре, за да видим когато се завръща."

Чуйте проф. Пламен Дойнов в "Какво се случва".

Снимки – БГНЕС и НБУ