Датата 10 януари 1997 г., макар за някои българи да се вижда случила се едва ли не вчера, всъщност вече отколе остана в историята – 27 години от тогава. В историята тя остава също и с факта, че смени посоката на обществено-политическото развитие: дотогава се предлагаха какви ли не екстравагантни пътища за България – китайски, босфорски, а някои къде по-плахо, къде по-гръмогласно настояваха за кремълски, докато голяма част от гражданите заявиха категорично и недвусмислено: пътят на България е към и в Европа.
Тъкмо на 10 януари 1997 г. мнозинството българи определи и наложи на политиците този български европейски път, което всъщност прави датата толкова значима и важна.
Доколко обаче осъзнаваме и разбираме тези нейни значимост и важност и доколко има скрити обстоятелства, които стоят зад този исторически по измеренията си процеси, анализираме и коментираме с историка и активен участник в събитията през 90-те проф. Димитър Луджев, с директора на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев и с културолога, медиен и политически наблюдател доц. Георги Лозанов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
