Сборник с разкази на Сергей Лебедев на български език

Който е прочел поне един от досегашните два романа, публикувани на български – "Предел на забравата" и "Дебютант" на Сергей Лебедев (1981) непременно ще посегне и към сборника му с разкази, излязъл в превод на Денис Коробко, както и романите. Защото талантът на писателя е зашеметяващ.

Оценен е още с първия си роман, който е преведен на много езици, а българският му превод получи награда от Съюза на преводачите. "Дебютант" пък е номиниран за литературните награди "Ангелус" и "Ян Михалски". Владимир Сорокин казва за него: "Сергей Лебедев е прекрасен писател, който има две редки дарби: благородство на стила и прецизна вътрешна оптика, позволяващи му да види и почувства цялата дълбочина на антропологичната катастрофа, която се случи в Русия през ХХ век. Лебедев видя това, което остана неразличимо за повечето съветски и постсъветски писатели."

В разказите от "Титан" също откриваме тези негови дарби. Там Лебедев отново показва писателско майсторство и дълбоко осмисляне на историята, в която прониква като геолог, какъвто е бил в младостта си. Сред тези пластове той методично разкрива грозното и зловещо лице на тоталитарната съветска система, останало затрупано през толкова години.

"Аз помня последните години на съветската империя", започва той предговора си и разкрива своя писателски подход в "Титан" – през мистичните настроения, мистичния фолклор, завладели тогава страната, да разкрие неразкритото и онова, което поражда този феномен, а именно "мълчащата съвест". Едва ли има по-безпощаден автор, който така да опише комунистическия строй на генетично ниво. Колкото и да е скривала властта, извършеното не може да се скрие, защото се появява "гласът на неканените свидетели". Метатекстът на милионите архивно-следствени дела на Държавна сигурност, по думите на писателя, "е може би главното и най-страшно руско произведение на XX век. Свидетелство за злото, останало непрочетено".

Сергей Лебедев прави дисекция не само на миналото, книгите му говорят за днешния ден, а и за бъдещето. Думите му са добър повод да осмислим и българската реакция на времето на тоталитаризма, която отчетливо рефлектира в днешния ден, а и се пренася в бъдещето.

Чуйте Силвия Недкова, редактор на превода.