Албена Стаменова: Когато човек има едно момче на фронта, целият фронт е негов

Езиците умират, когато изгубят носителите си. Когато престане да се говори и да се общува на тях. Един език може да изгуби носителите си чисто физически, когато те по някакви причини изчезнат." Така започва текстът "Спасеният език" на Албена Стаменова в броя на "Л'Еуропео", посветен на Украйна. 

Каква метафора са тези изречения в днешния контекст, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Албена Стаменова, преводачка от украински език, преподавателка по украински език в СУ "Св. Климент Охридски":

"Не е метафора, защото това, което Русия извършва в Украйна, е геноцид срещу украинския народ – физическо унищожение на украинския и съответно на носителите на украинския език. Затова за съжаление този текст не е метафора. Твърде е физическо, твърде е буквално, твърде е брутално.

За съжаление историята на украинския народ и пътят на неговия език към голямата сцена на културата е изпълнен с беди, победи и поражения и отново вървене напред. Сега не е първият път, когато се опитват да ги затрият. Най-силно е през 30-те години на миналия век, когато в състава на СССР украинците са подложени буквално на изтребление по два начина. Чрез чисто физически глад, голодомора, който отнема живота на няколко милиона украинци. Не знаем колко, най-често се споменават 6 милиона, но нима, ако бяха 4 милиона, на някого щеше да му е по-лесно?

Представете си 6 милиона да загубите свои съотечественици... Ами ние всичко сме 6 милиона, а ако сме 7 милиона общо и сме останали 1 милион...

Вторият начин е на физическо унищожение през терор и репресии в началото на миналия век в СССР. Разбира се, пострадали са повече интелектуалци – градски хора, дейци на изкуството, на литературата, на науката, артисти, художници, писатели, поети – хиляди хора. Това са невъзвратими загуби. Те никога няма да дадат своите плодове. Това са огромни удари върху украинската култура. Сега виждаме, че това нещо се повтаря чрез безогледното избиване на украинци."

Защо ѝ е на Русия да иска да затрие украинския народ

"Много хора си дават този въпрос, самите украинци – също. Според мен Украйна – с културния си потенциал, с културното си минало – е огромен конкурент на Русия. И понеже във всеки националистичен мит, какъвто си изгражда Русия, във всеки такъв мит елементът за изконност, за първичност е важна съставна част за самия мит, просто на руснаците им е трудно да защитят изконност и първичност, докато ги има украинците, от които е тръгнала културата по източнославянските земи.

Това е борбата за наследството на Древна Рус, колкото и парадоксално да звучи. Плюс, разбира се, непомерната амбиция и комплекси за малоценност, които имат руснаците. Така че Украйна просто им пречи да бъдат това, което те искат да бъдат и да представят пред света, пречи им на това, което си въобразяват, че са.

Русия се е вкарала в задънена улица и явно това е отпреди войната. Тази война им трябваше като малка победоносна война, в която да си закърпят положението и да покажат на света и собствените си граждани колко триумфално се развиват – ето, ние се съединихме, възродихме... Отново да развъртят тезата за триединния народ... Това, разбира се, е мнимо единство. Украйна е костелив орех. Винаги е била и сега за пореден път го показва. Те си счупиха зъбите, Путинският режим си счупи зъбите в украинската идентичност."

Максим Кривцов

"Да, превеждала съм го. Това прави загубата му за мен лична, много лична. Случайно открих стиховете му във Фейсбук. Прочетох, че той е на фронта и се изумих. Писах му. Не очаквах, че ще ми отговори. Но той ми отговори от фронта. Аз, разбира се, живея с всичко, което става в Украйна, но с това момче, когато се разприказвахме, го почувствах като своето момче на фронта. Той може да ми бъде син. Имах много вълнуващ диалог със своя приятелка украинка, когато тези дни той загина. Аз ѝ казах – той беше моето момче на фронта, но вие имате стотици хиляди. А тя ми отговори – когато човек има едно момче на фронта, целият фронт е негов. Така че за мен това е много лично."

Помощта за Украйна

"Украинците стискат душа в зъби и вървят напред. Чувстват се хванати в един смъртоносен капан, защото осъзнават, че убийствените атаки на Русия няма да престанат и въобще претенциите на Русия спрямо Украйна няма да спрат. Но този убийствен огън, който унищожава стотици украински животи, това е безкрайно потискащо. Хората са разстроени и биха искали света по-еднозначно да осъзнае колко е важна съдбата на Украйна за съдбата на целия свят. И поне да се проникне, ако не от базово човешко съчувствие, то поне от някакъв прагматизъм и осъзнаване колко ужасяващи биха били последствията от всяко забавяне на помощта за Украйна. И колко ужасяващи ще бъдат последствията, ако Украйна се огъне. И каква огромна заплаха за световната цивилизация представлява нацисткият Путнски режим.

Най-много се учудвам колко са крехки нашите морални устои. Колко лесно се поддаваме на шантажа на едни корумпирани, зависими, агресивни, нагли политици. Това подкопава всяка позиция, колкото и морална да е тя. Морал. Това ни липсва. Морал и смелост. Украйна в момента е ярък пример за проява на морал и смелост. Очевидно някои съзнания не могат да понесат тази истина." 

Снимка – личен архив

• Албена Стаменова: Всяко общество носи отговорност за търпението си към негодниците, които го управляват