Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Още истории за кино, вино и вина с Виктор Божинов

В ефира на БНТ започна вторият сезон на сериала "Вина". Историята продължава пет дни след като лозята на "Маркова изба" изгарят. Познатата вече развръзка се превръща в завръзка, а причината е интересът на зрителите към сериала.

"Основният залог ще бъде свързан с това какво правим с природата около нас и дали, ако допуснем тя да бъде уязвена, наранена, това всъщност няма да се превърне в много голям проблем. И на базата на това – дали сме способни заедно да го направим, или трябва всеки поотделно да се бори", каза в ефира на "Кино с думи" режисьорът на "Вина" Виктор Божинов.

Във втория сезон на сериала екипът се опитва да заложи на израстването на героите и на идеята за миналото като почва на бъдещето.

"Малко по-нататък ще предложим на зрителите една импровизация, която е свързана с машината на времето. Ние ще отидем сто години назад, за да разкажем началото на "Маркова изба". Началото на Марко и Катина, какво се е случило с тях. Това беше: първо, изключително интересно, и второ – изключително провокативно, защото ние в един момент реално ще обърнем историята. Ще започнем да разказваме съвсем друга история, със съвсем различни персонажи, които обаче смислово обръщат историята в съвременната ѝ част", допълни Божинов.

Според него е добре хората, които се занимават с творчество, да си поставят задачи, които да провокират интереса им. Това отваря широко прозорците и им позволява да поемат въздух и да осмислят драматургията и възможните начини за разказва на една история, както и самото съществуване на героите.

"Мисля, че това, което всъщност определя развитието на едно общество, е една съвкупност от личното преживяване. Усещането ни за съвремие може би се формулира и се дефинира от индивидуалното усещане на всеки един от нас в момента" – казва режисьорът по повод личното житейско удовлетворение, което е водещо за успеха на обществото. – "Аз затова винаги твърдя, че ние в настоящето сме на един мост. Съпротивлявам се върху опитите да се наложи принципът на живеене сега, в момента и никой и нищо не ни интересува, не ни интересува какво е било и какво ще бъде. За мен е по-интересно, че ние наистина сме на един мост, на който сме тръгнали от едната страна, а задачата ни е да отидем от другата. Не просто да останем на моста и да гледаме отражението на реката. Така че е много важно, познавайки миналото, да си мислим за бъдещето. Неслучайно във втори сезон избрахме една мисъл на Спиноза, в която се казва, че ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Отново казвам, без да се закотвяме в носталгичната нотка и в илюзията, че защото сме били по-млади, е било по-добре."

Това, което привлича Виктор Божинов към идеята за сериал като "Вина", са смисловите връзки, които изгражда една такава история, свързана конкретно с виното, защото то се създава от лоза, чиято много малка част е над земята в етапа на обработка. В това се крие и смисълът на човека, който трябва да познава корените си. Тъкмо това познание може да го доведе и до създаването. В същността на този процес е развитието – личното и колективното. Всичко опира до това дали ще създаваш сам, или ще го правиш с другите."

А колкото до самото чувство за вина – то според Божинов е присъщо на отговорния човек.

Повече за това защо живеем в интересни времена с интересна перспектива и защото българското кино има шанса да се научи как не просто да привлича, но и да задържа вниманието на публиката – чуйте от Виктор Божинов в звуковия файл.

Режисьорът е на мнение, че за родното ни кино категорично се говори повече, отколкото преди десет години, а филмите, които се произведоха през периода 2022-2023 година, се равняват по количество на тези, създадени преди 1989-та.

Снимка – БНТ 1
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05