Пламен Джуров: Един от шансовете, които съм имал в живота си, бяха моите учители

Интелигентен, дълбок, мъдър и аналитичен, проф. Пламен Джуров винаги е бил сред водещите имена в нашата музикална култура. В продължение на повече от три десетилетия името му най-често се свързваше с камерния ансамбъл "Софийски солисти" – един перфектен състав, начело на който той беше цели 36 години, и с чиито концерти извикваше възторга на публиката у нас и по света. Но Пламен Джуров далеч не e само това – той е и талантлив композитор, обаятелен оратор, обичан и уважаван преподавател и не на последно място – изключителен администратор, пословичен със своя перфекционизъм и организационни умения.

Композиторското му творчество е насочено предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения са изпълнявани и записвани в редица чужди държави: Соната за пиано, "Елегия" за оркестър, "Четири балади", "Токата" за оркестър, Концерт за саксофон и оркестър, "Метаморфози" и др. Професор по дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София, Пламен Джуров е сред учредителите на организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите "Борис Христов", "Панчо Владигеров", "Петко Стайнов" и "Софийски музикални седмици".

За своето детство и за това как е започнал да се занимава с музика, за ярките личности, с които е имал шанса да се срещне по професионалния си път, за своята работа със "Софийски солисти" и за това дали и кога един диригент трябва сам да реши да се оттегли от сцената, Пламен Джуров разказа при своето гостуване в "Предаване без име". Двете части на предаването може да проследите на 20 и 27 януари от 11 часа по програма "Христо Ботев".