Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.
"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.
Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им.
"Чума" всъщност представя и възможностите на нашата литературна класика, която, прочетена с правилните очи – може да роди успешен филм. Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.
"Чума" действително е вдъхновен от разказа на Йовков. Обърнати са персонажите, обърната е леко историята, така че всъщност е останал само духът на разказа. Това, от една страна, е добре за самия филм, защото няма нужда човек, който е чел разказа и е придобил своята представа за времето и за случката, след това да търси същото във филма, защото му се поднася една друга история", казва Свежен Младенов, който влиза в ролята на чорбаджи Юрдан.
Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайлите са най-трудни за изкусуряване. Затова и "Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.
И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Спомнете си само и ролята му в сериала, който доскоро приковаваше зрителите към телевизионния екран – "Алея на славата". Или пък персонажите му в "Лъжите в нас" и "Откраднат живот", както и този в "Порталът" – зад него стоят тъкмо създателите на "Чума" – "Мирамар филм". С образите му във филмите е същата работа – "Блаженият", а защо не и "Летовници", "Чичо Коледа", "Като за последно".
В "Чума", който от 19 януари вече е по кината, Свежен Младенов се превъплъщава в един сдържан, но и решителен човек. В баща, който знае, че преди всичко трябва да действа.
"Той е само външно обран, вътре в него бушуват всички страсти и просто не дава воля на емоцията си, защото по някакъв начин животът го е научил, че емоцията не е добър съветник. В такава една напрегната ситуация човек трябва да може да реагира адекватно, а не емоционално. И да, той е човек, който е минал през неща – чорбаджи Юрдан, вече хаджи Юрдан, защото се връща от Божи гроб. Неговото усещане за нещата е такова, че той трябва да съхрани себе си, през цялото време да бъде абсолютно адекватен, за да може да реагира правилно във всяка една ситуация и да може да преодолее всяка една ситуация, която идва до него. В същото време наистина това е човек – за мен специално, аз така го усещам, надявам се така и да съм го пресъздал, надявам се такова и усещане да остави у хората – един човек, който преди всичко обича. И то с една такава бащина любов, която сякаш е много по-силна от всяка друга. Истината е, че неговата бащина любов не се спира само до сина му, а и до всеки друг, на който може да помогне. Просто самото му отношение към света е такова", описва героя си Младенов.
За Юрдан чумата не е божие наказание, а човешко премеждие, което не е по-силно от живота. За Свежен Младенов съвременната чума, която сменя облика си, но все е сред нас, се крие в сравнението ни с другия.
"Това е напаст, това е чума, това обира, ограбва радостта у човека. Ти спираш да се радваш на това, което имаш, и постоянно си се фокусирал в това, което има другият. Това постоянно сравнение тотално ти ограбва свободата, радостта от живота и всичко останало. Започваш да живееш в един свят, в който вече каквото и да имаш – то не е достатъчно. А не е така, наистина човек има много неща, особено в днешно време", смята актьорът.
Според Свежен Господ ни е създал с една дупка в сърцето и тази дупка може да бъде запълнена само от него.
За всичко останало – свободната воля на човек, необходимия риск, вричането и отдаването, изкуството и влизането в час – чуйте в звуковия файл.
Проф. Калина Стефанова , председател на журито на Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричен спектакъл в Габрово, говори в "Артефир" за наградените спектакли и фестивалните вълнения на градската среда и театралната общност. Журито Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричен спектакъл е било разнообразно и съставено..
Романът "Направени от вина" на Йоанна Елми е един от най-успешните в съвременната българска литература, носител на наградата "Южна пролет" през 2022 година и получил номинации за наградите "Перото" и "Елиас Канети". Книгата преживя няколко преиздавания, превежда се на близо 18 езика и скоро предстои нейно представяне в рамките на един от..
Петата среща на семинара "Литература и право" е на тема "Свидетелството в литературата и в правото", като фокусът ще бъде върху ролята на свидетелската позиция, перспективизмa, сблъсъкa на свидетелски гледни точки и др. Семинарът ще бъде воден от Стоян Ставру, Дарин Тенев, Камелия Спасова. Между секция "Етически изследвания", Институт по философия и..
Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата "Царска България (1879–1946)" с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Монархическата институция в страната се превръща в значим елемент от съвременната българска историография. Задълбоченото внимание води до интересни нови изследвания. Авторите на тази..
Ансамбълът за народни песни и танци "Шумен" отбелязва 45 години от създаването си с празничен концерт-спектакъл "Голям е празник станалу…" в Арена "Шумен" от 18:30 ч. Ансамбълът е любителски, но винаги се е стремял като репертоар и изпълнения да следва примера на професионалните ансамбли, за да може да отговаря на високите критерии на..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg