Определят Иван Спасов като един от основоположниците и апологети на българския музикален авангард. Композитор, пианист, диригент, педагог, музикален общественик и публицист – във всички тези направления той отстоява идейно-художествените си и естетически позиции за утвърждаване на новата изразност в съвременната българска музикална култура. Но значимостта и измеренията на творческите му постижения отдавна са надхвърлили хоризонта на определението авангардист. Възпитаник на двама от колосите на музикалната ни класика – Георги Димитров по дирижиране и Панчо Владигеров по композиция, усвояването на новата изразност и идейни концепции продължава във Варшавската академия в класа по дирижиране на световно известния симфоничен диригент Станислав Вислоцки и композиция при ректора на академията Казимйеж Шикорски. Картината на формирането на твореца се допълва от посещаваните от него летните курсове за нова музика в Дармщат. И в двата центъра на европейския авангард, Варшава и Дармщат, звучат творби на младия български творец: във Варшава той дирижира своята Първа симфония с тамощната филхармония, а в Дармщат радиооркестърът на Франкфурт, под диригентството на М. Гилен, изпълнява неговите "Епизоди за четири групи тембри". Тази творба се утвърждава като една от жалонните в музиката на Спасов с употребата в нея на алеаторната техника: други произведения, с които той започва системно да води българската музикална мисъл към авангардния език са "Музика за приятели", извеждаща на преден план хепънинга като преживяване или пък съчетанието на живо изпълнение с магнетофонен запис в "Литании" – във всички тях Спасов се утвърждава като пионер в съвременната ни култура. Същевременно той не прекъсва връзката с наследените традиции и националната идентичност, а тъкмо обратното – обновява ги, особено в хоровите си опуси, базирани на фолклора или пък в произведенията на сакрална тематика (вокално-инструментални и хорови), където сакралното се претворява в най-широк спектър.
Всичко това утвърждава Иван Спасов като своеобразно самобитно явление в музикалната ни култура. От една страна той не копира в нито едно отношение своите учители. Същевременно успява да подчини усвоения опит на една по-висша цел – техниките на музикалния авангард при него не са цел за постигане, а средство за себеизразяване; форма, която той изпълва с художествено съдържание в противовес на експеримента заради самия него.
Тази идейно-естетическа позиция Иван Спасов отстоява и в качеството си на диригент. Основател на три институции: Пловдивски камерен оркестър, музикалното общество "Пловдивска музикална младеж" и Пазарджишки оркестър, превърнал се в един от стожерите на новоучредения в началото на 70-те години фестивал "Зимни музикални вечери" (също основан от Иван Спасов). Чрез тези състави той става първият изпълнител за България на творби от Пендерецки, Константин Илиев и други свои съвременници. Същите тези идеи той утвърждава и в литературните си съчинения.
Затова в два поредни вторника – 23 и 30 януари от 19.30 часа предаването "Студио музика" отдава заслужено внимание и почит към личността, делото и творчеството на Иван Спасов, чиято 90-та годишнина от рождението българската музикална общественост отбелязва през 2024 г. Наши пътеводители в музикалния свят на Иван Спасов ще бъдат неговата съпруга проф. Василка Спасова, пианистката проф. Роксана Богданова, първият дипломиран студент по композиция на основания от Иван Спасов композиторски клас в АМТИИ - Пловдив и понастоящем преподавател в същата институция – доц. Светослав Карагенов, както и диригентът и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров" д-р Иван Стоянов. В предаването освен музиката на Иван Спасов ще звучи и неговият глас, съхраняван в Златния фонд на Българското национално радио!
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Легендарната британска нойз/спейс/дрийм поп/психеделик рок формация The Telescopes , оглавявана от Стивън Лори, пристига у нас за концерт на 5 ноември в зала "Сингълс" а НДК по покана на "Аларма Пънк Джаз" на БНР. С музиката от съвсем новия си албум Halo Moon , издаден миналия месец от Tapete Records . По-рано тази година пък Fuzz..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф...
От 1 до 7 ноември Благоевград е домакин на Балканския театрален фестивал . Организатор е Драматичният театър "Никола Вапцаров", със съдействието на Община..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg