Дълго време вестникът е средството, от което човечеството се е осведомявало какво се случва по света, откривало е идеи, с които да се съгласява или пък отрича, срещало се е постиженията на учени, мислители, творци… За българския печат е характерно, че той – макар и късно появил се, – първият български вестник под името "Български орел", излиза на 20 април 1846 г. в Лайпциг (в едва три броя) с основател Иван Богоров, бързо се превръща в основния орган за национално самоосъзнаване и възвисяване. А след Освобождението тъкмо вестниците прокарват политическите страсти, на техните страници се разразяват идеологическите и партийните борби – ожесточени и жилещи.
Ето защо е винаги интересно да се ровиш в старите вестници. Това е сторил Антонио Станоев, известен наш колекционер на печатни издания, който е подбрал в книга със заглавие "Преглед на печата. 100 интригуващи статии от старите вестници (1884-1943)" интересни материали от всякакви сфери – военно дело, политика, икономика, култура, любопитни факти и случки…За това какво е открил в старите вестници и какво е спестил, говорим в "Премълчаната история" с него, с историка Мартин Чорбаджийски, автор на текстовете, съпътстващи печатните изрезки, и с Юлия Йорданова-Панчева, преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
