Дълго време вестникът е средството, от което човечеството се е осведомявало какво се случва по света, откривало е идеи, с които да се съгласява или пък отрича, срещало се е постиженията на учени, мислители, творци… За българския печат е характерно, че той – макар и късно появил се, – първият български вестник под името "Български орел", излиза на 20 април 1846 г. в Лайпциг (в едва три броя) с основател Иван Богоров, бързо се превръща в основния орган за национално самоосъзнаване и възвисяване. А след Освобождението тъкмо вестниците прокарват политическите страсти, на техните страници се разразяват идеологическите и партийните борби – ожесточени и жилещи.
Ето защо е винаги интересно да се ровиш в старите вестници. Това е сторил Антонио Станоев, известен наш колекционер на печатни издания, който е подбрал в книга със заглавие "Преглед на печата. 100 интригуващи статии от старите вестници (1884-1943)" интересни материали от всякакви сфери – военно дело, политика, икономика, култура, любопитни факти и случки…За това какво е открил в старите вестници и какво е спестил, говорим в "Премълчаната история" с него, с историка Мартин Чорбаджийски, автор на текстовете, съпътстващи печатните изрезки, и с Юлия Йорданова-Панчева, преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".
В лекцията "Информационна достъпност в контекста на културното наследство в обичайна и цифрова среда" гл. ас. д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика - БАН разглежда понятието "информационна достъпност" като ключов аспект на приобщаването в обичайна и цифрова среда. Той представя възможността всички хора, включително тези с..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
