Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За данните и хората

Изкуственият интелект – опасения и надежди

Наричат данните "новия петрол" и се предполага, че те съвсем скоро ще бъдат основната ценност, която ще се търгува, продава/купува и определя живота ни. Допреди година и половина малцина бяха наясно какво представляват големите езикови модели, а днес вече е напът голям български езиков модел – BG GPT. Нарастват и опасенията за начина, по който навлиза изкуственият интелект. 

Вездесъщите данни са едни от най-мощните инструменти – как чрез тях можем да изградим по-стабилна среда, за да регулираме контрола на генеративния изкуствен интелект – за това е и разговорът с Жоро Пенчев и Доброслав Димитров в предаването "Нашият ден".

Днес, 30 януари, от 19.00 ч. в Sofia Live Club е лекцията на тема "За данните и хората". Събитието е организирано от "Ratio", а днешните гости в ефир са двама от лекторите.

Жоро Пенчев е софтуерен специалист с дългогодишен опит в областта на електронното управление, иновациите и предприемачеството. Той е част от екипа, създал първия национален портал за отворени данни и кампанията за отворен код в публичните проекти. Не на последно място, е автор и редактор в специализираното издание за фантастика и футурология "Shadow Dance".

Именно на границата между факт и фикция започва и разговорът. Според Пенчев изкуственият интелект доскоро е масово възприеман като елемент от полето на фантастиката, въпреки че науката за него се развива още от средата на миналия век.

Софтуерният специалист разглежда изкуствения интелект не като дистопично или утопично явление, а като фактор в нашата реалност и непосредственото бъдеще. Толкова сериозен фактор, че вездесъщите данни вече се възприемат като "новия петрол", който тепърва ще определя живота ни.

Пенчев споделя убеждението, че сегашните опасения на хората за потенциалната разрушителна сила на изкуствения интелект, позната от фантастичните сюжети, са неоснователни и обяснява защо: "Това, което имаме днес, е доста различно, тъй като то не е в хипотезата на така наречения AGI (Artificial General Intelligence), известен и като осъзнат изкуствен интелект. В момента имаме нещо като много кадърно малко дете. Както малките деца слушат, когато възрастните говорят, и техният мозък започва да възприема модели, без да разбира за какво става въпрос, изкуственият интелект прави нещо много подобно. Вместо да слуша възрастните, той слуша целия свят", допълва гостът.

Пенчев обяснява, че благодарение на големите данни дълбокото самообучение на технологията става възможно. Това е един по-статистически основан модел, с който програмистът, създателят на софтуера, не знае какво ще каже програмата. То е самозародено, но много далеч от осъзнато, подчертава специалистът.

Страховете, свързани с последствията за работния пазар, Пенчев смята за неоснователни. Той се аргументира чрез хипотезата за ограничените ресурси – в съществуването си ние боравим с понятието за стойност, моделираме физическата реалност, което предполага винаги да има човешки труд, който да създава тези стойности. 

Според Пенчев приоритетно трябва да насочим усилията си в развитието на необходимите умения за адаптация.

"За мен този сценарий, в който ние се възползваме от сегашните генерирани в голямо количество данни, за да информираме по-добре решенията си, но все пак самите решения да продължат да се взимат от общността, от човешкия колектив – това е силно препоръчително", казва лекторът на предстоящото събитие.

Пенчев, който към момента разработва политики за "умен град" заедно с "Екипът на София", споделя и какво значение самият той влага в това понятие. Това, според него, е град, в който с помощта на развитите технологии за събиране и обработка на данни се планират и разходват по-интелигентно ресурсите.

Тъкмо симбиозата между политика и технология ще бъде и акцент в предстоящата лекция, пояснява Пенчев. Връзката между данните и демокрацията е от огромно значение в условията на дезинформация, в които живеем. Според госта на предаването именно чрез механизмите на изкуствения интелект можем да постигнем прозрачност в една по-силна общност.

Чуйте целия разговор с Жоро Пенчев от звуковия файл.

Доброслав Димитров – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании, смята, че "не изкуственият интелект ще вземе работните места на хората, а хора, които използват изкуствения интелект в своята дейност, ще вземат работните места на тези, които не го правятНяма време, всичко трябва да се случи много бързо в рамките на месеци". Това са думи на Доброслав Димитров от интервю, взето през март миналата година.

Скоростта на развитието на иновацията се ускорява. Всяка следваща технологична промяна се случва по-скоро от предишната. 2023 измина леко инертно за компаниите, тази технология не беше съвсем лесно достъпна за всеки краен потребител. В момента през 2024 всички големи корпорации започват внедряването на тези инструменти в своите ежедневни дейности и изискват от своите служители съответните умения да ги използват.

Това, което е било предупреждение в началото на миналата година, в началото на тази започва да става реалност.

"Всяка една технология набира скорост в момента, в който се появи. Има една точка на пречупване, в която става абсолютно масово използваема и прилагана. Това набиране на скорост беше миналата година, сега няма голяма компания на глобално ниво, която да не е включила тази технология в основната си стратегия за развитие от тук нататък." 

На дневен ред е следващата стъпка в развитието на ИИ – общата интелигентност, сравнима с човешката. Някои компании са на ръба да постигнат тази еволюция. Сега на базата на натрупан опит се ориентираме в дадена обстановка по-добре, но ако се развие – възможно в рамките на тази година – ще има още по-голяма приложимост, евентуално ще започне да замества и хора.

Регулация трябва да има. Посоката трябва да бъде следната – да няма монопол над технологията и данните. В момента, за съжаление, водещите компании, извършващи промяната, са концентрирани в САЩ. Такива европейски корпорации като "Гугъл", "Амазон" в Европа няма.  

"Трябва да сме готови да се адаптираме, да се променяме и да учим – светът се движи много бързо" – е посланието на това събитие – да бъдем информирани и в крак с времето.

Чуйте пълния разговор с Доброслав Димитров от звуковия файл.

Снимки – Pixabay, Сдружение "Данни за Добро"

По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Абдулрахман Ал-Халиди

Каква ще е съдбата на саудитския дисидент Ал Халиди

В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..

обновено на 04.04.25 в 17:31
Маргарита Шурупова

Маргарита Шурупова: Сегашната Русия не може да съществува без война

България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..

публикувано на 04.04.25 в 16:50
Снимката е илюстративна

Съвети на адвоката: адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..

публикувано на 04.04.25 в 14:35

Глас, театър и смях – формулата на Милица Гладнишка

В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..

обновено на 04.04.25 в 13:18

Как кризите водят до развитие в психологията и обществото?

На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..

обновено на 04.04.25 в 12:43