На 2 февруари се навършват 130 години от рождението на българския художник Жорж Папазов. Около тази юбилейна дата беше оповестено придобиването от страна на Националния музей за модерно изкуство в Париж, известен още и като Център "Жорж Помпиду", на сюрреалистичната картина на Папазов "Мечтание", 1925, маслени бои и пясък на платно, 72.5 x 60 cм, подписана и датирана. През тази седмица Комисията по прием на нови творби в колекцията на музея е одобрила и приела картината и тя вече е част от фонда.
В "Нашият ден" гост е Мария Василева, куратор и собственик на галерия "Структура", за да говори за осъществяването на това ключово присъствие на българско име в колекцията на музея в Париж.
Макар че не се определя като суеверен човек, Василева вярва, че има нещо съдбовно в съвпадението между рождената дата на Жорж Папазов и високото признание от страна Френския музей за модерно изкуство. Всичко това, предизвестено още през 2022 – 2023 с голямата изложба "Жорж Папазов – Осветителят", която представи творчеството на художника в Национална художествена галерия.
"Време е сериозно да обърнем внимание на това име, което може да ни представя пред света по един фантастичен начин", смята Василева. Тя отбелязва, съдейки от своята активна работа като куратор, че по света България е свързвана с малко имена на художници. Преди представянето на българско съвременно изкуство всички искат да знаят какви са нашите класици и модернисти, казва Василева. Според нея е време чрез показване на нашите големи художници да започнем да "печелим в моралния смисъл на думата."
Василева разказва за пряката връзка между споменатата изложба в НХА, състояла се по повод 50 години от смъртта на художника, и постъплението във фонда на "Жорж Помпиду". Покрай изложбата е организиран почетен комитет с представители на други държави, в които Папазов е оставил следа – Мюнхен, Берлин, Париж са част от местата, където художникът е бил активен.
Особен принос има Френският институт в България, който инициира по-широка популярност за името на Жорж Папазов, като отправя покана до директора на "Помпиду" да посети изложбата.
"Реакциите не могат да бъдат скрити при един жив контакт", свидетелства Василева за първото впечатление на директора на "Помпиду" – Ксавие Ре. Още тогава става ясно, че ще се работи в посока придобиване на платно на художника, каквото до този момент няма във фонда на френския музей.
Василева вижда съвкупност от фактори като причина за привидната непопулярност на Папазов – съдба, характер, неговото своеобразно самоотлъчване от групата на сюрреалистите. Независимо от това, творчеството му е познато, продължава да се колекционира усилено и на търговете има почитатели. "За нас е важно той да попадне в големите музеи", казва кураторът.
Василева споделя, че за нея, в качеството и на специалист и музеен работник, процесът по придобиване от страна на "Помпиду" е бил особено показателен: "Когато взимаш една работа, не я взимаш да събира прах в депото, а го правиш с мисъл как ще я интегрираш в колекцията, как ще я представиш на публиката, как ще я промотираш."
"Аз се опитвах да ги убедя, че той не е само сюрреалист, много по-широкоскроен е", допълва Василева, но френските експерти я убеждават в необходимостта Папазов да бъде представен на зрителите в конкретен контекст – рамката на сюрреалистичното течение. Именно това е била посоката на търсене при срещата с колекционера Георги Василев, чиято колекция е гръбнакът на състоялата се в НХА изложба.
Василева споделя своето предположение, че новопридобитата българска картина ще бъде включена в предстоящата изложба на Националния музей за модерно изкуство в Париж, посветена на 100 години от началото на сюрреализма. Според куратора "изкуството трябва да бъде в диалог с целия исторически разказ" и именно така ще бъде представен Папазов пред чуждестранните зрители.
На финала на разговора Мария Василева призовава българската държава да води адекватна културна политика, свързана със стойностно представяне на големите имена пред света. На този етап изводите на куратора за отношението на Министерство на културата към тази тема са по-скоро тъжни. Въпреки това признанието за Жорж Папазов Василева определя като "една хубава стъпка".
"Трябва да се полагат някакви усилия", завършва гостът на предаването.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
"Паметта за комунизма и травматичния опит" е темата на разговора с проф. д-р Лилия Топузова и д-р Валентин Калинов с модератор Людмила Миндова, който е поредна среща от научния проект "Разговори за литературата и полуострова". Той ще се състои на 23 септември от 15.30 часа в Института за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол",..
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
