Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Новите промени в Семейния кодекс и падането на тайната на осиновяването

адв. Елка Пороминска, Анелия Торошанова и Тодор Тодоров (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Новите промени в Семейния кодекс и падането на тайната на осиновяването. Това е темата на "Законът и Темида". Коментират я Тодор Тодоров – криминалист и графолог, автор на книгата "Защо ме е родил баща ми" и адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, и двамата са дългогодишни консултанти на предаването.  

Райна Дамяни – д-р по културология и обществени комуникации, художник, арт и пиар експерт, популярен журналист с лична история по темата, споделя:

"Темата е с изключителна актуалност повече от всякога. Аз съм и родов терапевт – аз разбрах, че съм осиновена именно чрез метода на родовата терапия и тази терапия, разкривайки моето осиновяване, отвори нови страници в моя живот, посочи ми нови пътища, промени ме. Колкото по-зрял е човек, толкова трансформацията е по-дълбока, много осезаема, оказва влияние дори на чисто физическото и здравословното състояние."

Райна Дамяни подчерта, че всеки, който тръгва по нейния път, трябва първо да поиска копие от своя акт за раждане. "Дълбоко пазена тайна е разболяваща. Хората масово не разбират, но когато си откъснат – като информация, като енергия, като потекло и социален статус от родовата система и корен, на който така или иначе принадлежиш, тогава съдбата ти се променя – искаш или не."

Криминологът Тодор Тодоров разказа за своята книга, която третира темата и е по действителен случай. Той обясни, че не е очаквал въобще да се промени Семейният кодекс в частта "Осиновяване". 

"Каузата при мен е да се премахне тайната на осиновяването. Посветил съм ѝ над 10 години. В края на миналата година Семейният кодекс се промени в тази посока, зарадвах се, но се и учудих на определени неща. Основната правна последица е това, че се облекчава процесът по това осиновеният да научи за своя произход – кои са неговите родители. Сега въвеждат единен архив на осиновителите и това ще стане само с едно заявление." 

Тодоров е категоричен, че съществуващите институции още не са готови и трябва да мине известно време.

Адв. Елка Пороминска коментира:

"Основният въпрос, който от години седи пред българските съдилища, проблем най-вече за гражданите, е във връзка с доказване на важни съществени причини, които налагат разкриване на тайната на осиновяването. Ако се върнем назад във времето – още през 1961 г. такава тайна не е съществувала в тогава действащите нормативни уредби. Но в един момент по социалистическо време се решава, че е много важно и съществено да бъдат защитени интересите на всички страни - участници в тази съдебна процедура. Тогава са решили, че тайната има роля да предпази информация, която е вредна или може да бъде вредна и за трите страни. В крайна сметка в тази уредба се залага, че трябва да се пази тази тайна. 

Затрудняването на възможността всяко дете да потърси своята идентичност, като разбере кои са неговите рождени родители, не бива и не може все още да остане така неуредено. Това беше направено с измененията на Семейния кодекс от миналата година в тази част по чл. 105, където тази тайна се премахва, защото се установява, че всеки осиновен или неговите низходящи имат право да узнаят кои са им рождените предци. Очевидно има положителни страни на тези промени, за да може да се научат какви евентуални заболявания има в рода, да се предотврати евентуално кръвосмешение и др.

Също така българското законодателство не бива да е в противоречие със законодателството на Европейския съюз, изисквания на ООН, конвенции за правата на човека, конвенции за правата на детето и всичко останало."

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Протест, морал и приятелство: Наследството на "Ранобудните"

В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..

публикувано на 19.08.25 в 11:34

Фотографски шедьоври от целия свят се представят в Казанлък

Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..

обновено на 19.08.25 в 10:46
Цвети и Пламен Радеви

ЖАР Театър и танцова терапия – творческият свят на едно семейство

Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..

обновено на 19.08.25 в 09:52
Ловно-рибарско сдружение София-Запад

135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад

В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..

публикувано на 18.08.25 в 17:00

Скритото лице на насилието: възрастните жени – забравените жертви

Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред инициативите, които вече дават реална подкрепа, е проектът на Асоциация "Ная" – "Подкрепа на възрастни жени, пострадали от домашно насилие", отличен с наградата на фондация "Лале". Той е насочен към..

обновено на 18.08.25 в 10:51