"Йефта", оратория в три действия от Георг Фридрих Хендел

Музика: Георг Фридрих Хендел
Либрето: Томас Морел
Първо изпълнение: 26 февруари 1752 г. в "Ковънт Гардън"

Действащи лица:
• Йефта – тенор
• Ифис, негова дъщеря – сопран
• Стордже, негова съпруга – мецосопран
• Зебул, негов полубрат – бас
• Хамор, любим на Ифис – контратенор
• Ангел – момче сопран

Първо действие
През последните 18 години израилтяните са под властта на съседите си – амонитците. Зебул ги призовава към бунт. Той ги съветва да освободят от изгнание неговия полубрат воина Йефта, който ще може да ги поведе към свободата. Израилтяните се заклеват да спрат жертвоприношенията си в името на амонитските богове и да дадат клетва на Йехова.
Йефта се съгласява да поведе израилтяните в битка, при условие че ще управлява като техен водач, ако те излязат победители. Стордже, неговата съпруга, го  подкрепя в мисията му, но в ария изразява тъгата си по неговото заминаване. Единствената дъщеря на съпрузите, Ифис, получава предложение за брак от любимия си Хамор; тя се съгласява, но само ако той е готов да се докаже в битка под командването на баща ѝ. Хамор приема и двамата изпълняват щастлив дует, очаквайки светлото бъдеще заедно в освободената им страна.
Йефта се заклева пред Йехова, че ако получи победа, ще принесе в жертва на Бога първото живо същество, което види, когато се прибере у дома. Без да знае за обета на съпруга си, Стордже изпитва чувство на ужас. Тя сънува голяма опасност за Ифис, но дъщеря ѝ отхвърля кошмарите на майка си и я успокоява.
Амонитците не приемат мирните условия на Йефта и той нарежда на израилтяните да се подготвят за битка. Заедно те изразяват вярата си, че Бог ще им помогне в борбата.

Второ действие
Ифис е посрещната от годеника си Хамор с новината, че баща ѝ е победил амонитците, привидно с Божествена помощ. Зебул хвали Йефта за това, че е постигнал свобода за своя народ, но предводителят заявява, че победата принадлежи на Бога.
Завръщайки се у дома, Йефта е посрещнат от дъщеря си. Той е ужасен, защото това означава, че трябва да спази обета си към Бог и да я пренесе в жертва. Той я отпраща и изпълнява ария, в която казва, че би предпочел той да умре вместо нея. Йефта обяснява на Зебул, Стордже и Хамор за обещанието, което е дал, и те посрещат новината ужасени. Опитват се да разубедят Йефта, но той е твърдо решен, че няма избор.
След като научава за обета, Ифис се връща при баща си, приемайки, че трябва да умре от неговата ръка. С мъка Йефта се съгласява. Израилтяните се замислят за тайните на Божията воля.

Трето действие
Измъчен, Йефта се подготвя да извърши жертвоприношението, като се моли дъщеря му да бъде посрещната на небето след смъртта си. Ифис приема съдбата си и ритуалът по жертвоприношението започва – само за да бъде прекъснат в последния момент от ангел, който заявява, че човешката жертва противоречи на Божествените закони. Ифис ще живее, но трябва да бъде посветена в служба на Господ и да остане девствена. Израилтяните възхваляват голямата Божия милост; семейството на Йефта изпитва облекчение. Хамор скърби, че вече не може да вземе Ифис за своя съпруга. Събралите се израилтяни празнуват Божията милост.