Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колелото на времето и къде сме ние в него

Снимка: Pexels

Какво се случва с времето? Това в нас и това извън нас. Какво е времето изобщо – най-ценният ресурс, с който разполагаме; нещо, еднакво за всички, но ничие? То е пясъкът, който ни се изплъзва между пръстите, водата, която отмива и си тръгва, въздухът, който пречиства и съживява. Но пък дали времето не се стои единствено в своята дума и това, което ние влагаме в нея? Дали то не е измислено от нас, защото така отчаяно искаме да сложим етикет на онова, което уж върви редом с нас, а реално го няма? Не сме ли ние времето? Защото какво е тази или която и да било друга минута, седмица, година, ако не едно определение, с което си обясняваме къде се намираме в живота? Да махнем рамките на първия и последния ден – какво остава? Не оставаме ли пак ние? Ние, които имаме много повече от черно и бяло в нас, които имаме цветове, чиито багри преливат. Всичко е една непрестанна трансформация. Замислете се само същото това време, за което търсим дефиниция, колко бръчки оставя по лицето и душата, за да напомня не че него го има, а че ние сме тук и сме живи. Никой не знае какви вътрешни битки води другият. Не е и ясно за добро ли е това, че сме толкова сложни същества. Обаче всеки говори за времето – това в нас и това извън нас.

"Какво се случва" не направи изключение и също заговори за времето. Инспирирано от петото юбилейно издание на Националния литературен конкурс "Вие пишете, ние четем", предаването на програма "Христо Ботев" повдигна въпросите за това кога се завърта колелото на времето и кой е отговорен за обиколките, които прави. Събеседници бяха лауреатите в конкурса Димитрина Тоскова и Камелия Панайотова, които разсъждаваха именно над "Колелото на времето", както и организаторите на конкурса и членове на журито Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова.

Те се обединиха около мисълта, че един човешки живот е мерна единица за време и макар човека в един момент вече да го няма – той успяваме да се запечата във времето със следата, която оставя. С изписания лист, който говори дори за времето, което повече няма да е негово. Неслучайно всички 243 разказа, които постъпват в редакцията на издателство "Библиотека България", са свързани с това как възприемаме и измерваме времето си, колко дълъг е всъщност човешкия живот и защо именно родовата памет е тази, която продължава концепцията за време.

"Човешките съдби са тези, които въртят колелото на времето – смята Димитрина Тоскова, носител на първа награда в конкурса. – Това, което изживяваме, е най-голямата мерна единица на нашето време."

Неслучайно нейният разказ е насочен именно към личните съдби и пътя на човека във времето.

От своя страна Камелия Панайотова разгръща в своя текст идеята за това как всъщност ставаме един безсмъртен човек, една безсмъртна ДНК, която продължава времето на рода. Според нея "времето се измерва не в мястото, а в правенето". Затова и макар най-голямото ни желание да е да спрем времето си, то всъщност преминава бързо и приятно само тогава, когато правим нещо със страст.

Ива Спиридонова е на мнение, че точно това, което спира времето ни, е всъщност нашето усещане за него. Думите пък са тези, чрез които можем да си пожелаем времето напред, чрез които можем и да се върнем назад, за да разкажем какво е било, а можем и да доведем време, което още не съществува.

И все пак човек е силен да устои на времето, когато е в безвремие с онзи, когото обича и който му отвръща със същата любов, смята Симеон Аспарухов:

"Любовта е онзи двигател, който насища времето ни със смисъл. Именно тя и защита времето вътре в нас."

Повече за това:
• зависи ли времето ни от това къде и с кого искаме да бъдем?
• има ли такова понятие като "изгубено време", или всъщност това са уроците на времето, които ни водят от един до друг етап в живота ни – трамплинът към днешния ден?
• в какво се изразява безпощадността на времето и кога сме претенциозни към него?
• какво означава да си "извън времето си"?
• и дилъри на време ли сме всъщност – за себе си и за другите?

Чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

6Fest представя артисти от 8 държави в Пловдив през април

16-ото издание на Международния фестивал за улични изкуства 6Fest (ШестФест) предстои в Пловдив от 24 до 27 април. За шеста поредна година фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив. 6Fest започна годината с международно признание – фестивалът получи отличието EFFE Label 2024-2025 на Европейската фестивална асоциация (EFA).  Етикетът..

публикувано на 11.02.25 в 18:15
Алфред Фосколо (вляво) и Емил Янев

Рискувай и се надявай: Един живот в четири действия

В епизод 576 "Трамвай по желание" представя на своята публика знаменития българо-френски хуманитарист и дисидент Алфред Фосколо. Животът на Фреди наподобява версия на героя на Дюма граф Монте Кристо, в условията на Студената война. Алфред (Фреди) Фосколо е роден в България. Майка му е българка, а баща му французин. От 1949 г. със..

публикувано на 11.02.25 в 17:20

Блек метъл атака на Vokodlok и Nocturn в столичния клуб "При Черепите"

Внимание! Внимание! Предстоящият анонс не се препоръчва за хора със слаби сърца, почитатели на "Евровизия", лица извън памперс или такива, отправени на пътешествие с незакотвения си Аз. …Сгушена в сърцето на Румъния, призрачна Трансилвания примамва търсачите на силни усещания и любителите на ужаси със своите мъгливи планини, готически замъци и..

публикувано на 11.02.25 в 16:25
Доли Партън

Свалиха мюзикъл на Доли Партън в Операта в Манчестър

След втори случай на агресия на хомофобска основа от страна на публиката към актьорите, мюзикълът, посветен на Доли Партън, беше свален от афиша на Операта в Манчестър, предаде Би Би Си.  Двама от гостите в две поредни представления крещели обиди на хомофобска основа срещу актьорите и били агресивни, което довело до прекъсване на представлението и..

публикувано на 11.02.25 в 15:51
Светлин Русев (1933-2018) – „Пейзаж с пране“, 1961

Възможните връзки: Образи из ателието на Николай Шмиргела

През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор Николай Шмиргела. Дарението съдържа произведения от български и чужди автори, които са в основата на цяла експозиция. Тя ще бъде открита на 11 февруари в СГХГ под наслов "Възможните връзки: Образи из..

публикувано на 11.02.25 в 15:45