Какво се случва с времето? Това в нас и това извън нас. Какво е времето изобщо – най-ценният ресурс, с който разполагаме; нещо, еднакво за всички, но ничие? То е пясъкът, който ни се изплъзва между пръстите, водата, която отмива и си тръгва, въздухът, който пречиства и съживява. Но пък дали времето не се стои единствено в своята дума и това, което ние влагаме в нея? Дали то не е измислено от нас, защото така отчаяно искаме да сложим етикет на онова, което уж върви редом с нас, а реално го няма? Не сме ли ние времето? Защото какво е тази или която и да било друга минута, седмица, година, ако не едно определение, с което си обясняваме къде се намираме в живота? Да махнем рамките на първия и последния ден – какво остава? Не оставаме ли пак ние? Ние, които имаме много повече от черно и бяло в нас, които имаме цветове, чиито багри преливат. Всичко е една непрестанна трансформация. Замислете се само същото това време, за което търсим дефиниция, колко бръчки оставя по лицето и душата, за да напомня не че него го има, а че ние сме тук и сме живи. Никой не знае какви вътрешни битки води другият. Не е и ясно за добро ли е това, че сме толкова сложни същества. Обаче всеки говори за времето – това в нас и това извън нас.
"Какво се случва" не направи изключение и също заговори за времето. Инспирирано от петото юбилейно издание на Националния литературен конкурс "Вие пишете, ние четем", предаването на програма "Христо Ботев" повдигна въпросите за това кога се завърта колелото на времето и кой е отговорен за обиколките, които прави. Събеседници бяха лауреатите в конкурса Димитрина Тоскова и Камелия Панайотова, които разсъждаваха именно над "Колелото на времето", както и организаторите на конкурса и членове на журито Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова.
Те се обединиха около мисълта, че един човешки живот е мерна единица за време и макар човека в един момент вече да го няма – той успяваме да се запечата във времето със следата, която оставя. С изписания лист, който говори дори за времето, което повече няма да е негово. Неслучайно всички 243 разказа, които постъпват в редакцията на издателство "Библиотека България", са свързани с това как възприемаме и измерваме времето си, колко дълъг е всъщност човешкия живот и защо именно родовата памет е тази, която продължава концепцията за време.
"Човешките съдби са тези, които въртят колелото на времето – смята Димитрина Тоскова, носител на първа награда в конкурса. – Това, което изживяваме, е най-голямата мерна единица на нашето време."
Неслучайно нейният разказ е насочен именно към личните съдби и пътя на човека във времето.
От своя страна Камелия Панайотова разгръща в своя текст идеята за това как всъщност ставаме един безсмъртен човек, една безсмъртна ДНК, която продължава времето на рода. Според нея "времето се измерва не в мястото, а в правенето". Затова и макар най-голямото ни желание да е да спрем времето си, то всъщност преминава бързо и приятно само тогава, когато правим нещо със страст.
Ива Спиридонова е на мнение, че точно това, което спира времето ни, е всъщност нашето усещане за него. Думите пък са тези, чрез които можем да си пожелаем времето напред, чрез които можем и да се върнем назад, за да разкажем какво е било, а можем и да доведем време, което още не съществува.
И все пак човек е силен да устои на времето, когато е в безвремие с онзи, когото обича и който му отвръща със същата любов, смята Симеон Аспарухов:
"Любовта е онзи двигател, който насища времето ни със смисъл. Именно тя и защита времето вътре в нас."
Повече за това:
• зависи ли времето ни от това къде и с кого искаме да бъдем?
• има ли такова понятие като "изгубено време", или всъщност това са уроците на времето, които ни водят от един до друг етап в живота ни – трамплинът към днешния ден?
• в какво се изразява безпощадността на времето и кога сме претенциозни към него?
• какво означава да си "извън времето си"?
• и дилъри на време ли сме всъщност – за себе си и за другите?
Чуйте в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg